Тиберий и Ливия останали приятели и понякога дори си ходели на гости, като и Август също бил винаги добре дошъл у дома му. Това било съвсем лесно, тъй домът на Тиберий бил съвсем близо до двореца. Именно Тиберий се заел с отглеждането и възпитанието на децата си, макар че и Ливия ги виждала всеки ден. Той помолил за това, тъй като само те му останали на стари години, а нито Ливия, нито Август можели да му откажат такава молба. Тиберий починал два дни след едно гостуване на Август и Ливия в дома му и това дало повод за приказки, че уж Август и Ливия нарочно го били отровили. Истината е, че Тиберий усещал че смъртта му наближава и искал да си вземе последно сбогом с близките си хора.
След брака си с Август Ливия бързо поела в свои ръце както домакинството, така и голяма част от ръководството на държавата. До края на живота си Ливия не спря да работи. Аз самият съм работил с нея в продължение на 6 години като ръководител на канцеларията — от момента в който поех управлението от баща си Луций през 776 година 358 358 23 г. — Б.пр.
до смъртта й през 782 година 359 359 29 г. — Б.пр.
. Никога не съм преставал да се учудвам на съобразителността и работоспособността й. Дори след като прехвърли осемдесетте, умът й беше съвсем свеж. Само един пример: правеше сметките по-бързо от мен! А аз съм много добър в сметките. Така и трябва, иначе няма да съм за тази работа. Ливия умря на 87 години и можеше да доживее и до 100, ако не се беше разболяла от пневмония. Винаги съм се възхищавал от нея и от начина, по който си вършеше работата. Заслугата за това е и на дядо, който я е обучавал, но и Ливия просто си имаше талант за това.
Сега трябва да се занимая с някои по-интимни неща, свързани с Август и Ливия. И с дядо ми. По начало личните неща затова са лични, за да не се излагат на показ, но в случая трябва да се кажат, тъй като касаят самата държава. И следователно не са лични. А и цялата история, която описвам, е само за хората от Канцеларията, които евентуално ще я ръководят.
Вече казах, че Ливия никога не е ревнувала Август от други жени, въпреки че той често е кръшкал. Истината е, че всъщност Август и Ливия никога не са били истински съпрузи. И затова и не са имали деца. Вече казах, че Ливия беше много умна жена. И тя намерила начин да си отмъсти на Август за баща си по много неприятен начин. Успяла да изучи навиците му още докато я ухажвал и винаги, когато оставали насаме, така нагласявала нещата с приказки и действия, че Август ставал напълно импотентен. Август изпаднал в невероятно глупаво положение! Оженил се за най-красивата жена в Рим, а не можел да я има! И на всичкото отгоре Ливия доста внимателно и със заобикалки му обяснила какво ще стане, ако римляните научат, че техният владетел не може да си изпълни съпружеските задължения. На всичкото отгоре му намекнала и че това явно е наказание от боговете, задето я е взел от Тиберий докато е била бременна с Друз. А Август си беше суеверен през целия живот и гледаше на задълженията си на Върховен жрец изключително сериозно. Така че думите на Ливия попаднали точно където трябва. И през целия им съвместен живот Август така и не живял истински с Ливия.
Сега идва ред на Тиберий. Именно докато той беше император аз поех управлението на канцелатията от баща си. Тъй като Тиберий странеше от хората и последните си години прекара практически изолиран на Капри, за него се изприказваха купища измислици и мръсотии, които нямаха нищо общо с него. Самият Тиберий не правеше нищо, за да ги разсее. Когато на няколко пъти настоявах да реагира и да спре доносниците и клюкарите, той само ми се изсмя. Не съм виждал по-разочарован от хората човек от Тиберий. Дори оня гръцки нещастник Диоген е ходел с фенер по улиците „да търси човек“. Все пак е търсел. Тиберий просто се скри. Отначало, при Август, се е крил на Родос, а към края на живота си се скри на Капри. И нищо не можеше да го накара да си промени отношението към сенаторите, които той смяташе за отрепки — не без основание, разбира се. Иначе беше много компетентен администратор и изключителен пълководец. Ако беше малко по-активен, сигурно щеше да остане в паметта на хората като по-велик от Август — и с пълно основание. Само че на Тиберий просто не му пукаше за мнението на хората. Но нека да карам поред.
Тиберий Клавдий Нерон е роден на 16 ноември 712 година 360 360 42 г. пр.н.е. — Б.пр.
. Вече разказах за баща му и майка му, така че преминавам направо към по-важните събития от собствения му живот. Първата му публияна поява е през 724 година, когато на 9-годишна възраст произнася надгробна реч при погребението на родния си баща. На 17 години получава първата си обществена длъжност — квестор. Първата по-значителна проява на Тиберий е през 734 година 361 361 20 г. пр.н.е. — Б.пр.
, когато Август го изпраща на Изток със специална мисия. След 10-годишни преговори с партите те решават да ни върнат пленените орли на легионите в кампаниите на Крас през 701 година 362 362 53 г. пр.н.е. — Б.пр.
, Децидий Сакса през 714 година 363 363 40 г. пр.н.е. — Б.пр.
и Марк Антоний през 718 година 364 364 36 г. пр.н.е. — Б.пр.
. За да завърши преговорите и да получи орлите, Тиберий получава проконсулста власт 365 365 Imperium proconsulare. — Б.пр.
. След успешния край на преговорите Тиберий става претор. Оженва се за Випсания Агрипина, дъщеря на Марк Випсаний Агрипа, и управлява Галия Комата една година. През това време се ражда синът му Друз. След това заедно с брат си Друз воюват в Алпите и за няколко години покоряват всички племена там. И двамата братя се проявяват като изключителни пълководци и си помагат един на друг през цялото време. Това е най-щастливият период от живота на Тиберий. Той обича жена си Випсания и сина си Друз. Двамата с брат му Друз са неразделни. Войниците ги обожават. Тоберий успява да въведе много строга дисциплина в лагера си, но войниците я приемат, тъй като той също стриктно я спазва. Яде, каквото ядат всички войници, спи в обикновена палатка, работи по укрепването на лагерите наравно с останалите… Има много забавни случки, които показват какво е представлявал Тиберий по онова време. Веднъж излязъл сам от лагера на разузнаване и когато се върнал чак на другия ден, часовият не го пуснал в лагера, понеже не знаел паролата! Тиберий трябвало чинно да изчака началникът на часовия да дойде и лично да го пусне в лагера! За тази своя постъпка часовият не само че не е бил наказан, но и получил награда лично от Тиберий. По онова време дядо ми лично е наблюдавал действията на Тиберий и Друз, така че сведенията ми са напълно надеждни. От онова време на Тиберий му останаха желязното здраве и добре оформеното тяло. А също и навиците и уменията на администратор. Освен това тиберий притежаваше една особеност, за която Август и внуците му страшно завиждаха на Тиберий. Можеше да изпие няколко кани неразредено вино, без да се напие. Тук ще се отклоня малко в разказа си и ще разкрия още една тайна. Август не можеше да пие. На третата чаша виното го поваляло. Не съм го виждал, знам историята от дядо. Веднъж още в началото на гражданските войни се напил и едва не умрял. Дядо ми едва го свестил. По-късно една от основните грижи на Ливия била именно да контролира Август в пиенето и в яденето. Тя лично му приготвяла от фалшивото вино, за което вече споменах. Самият Август много добре съзнавал зависимостта си от виното и се доверявал на Ливия. Тази слабост е била присъща и на бащата на Август, както и на племенника му Марцел и на внуците му Гай и Луций. Именно виното ги убило и тримата. И виновен затова донякъде бил и Тиберий, който си пийвал големи глътки на императорската трапеза всеки път, когато се случел в Рим и Август го канел. Именно това му „умение“, на което самият Тиберий не придавал никакво значение, породило неприязънта на Август и на внуците му към Тиберий. Ще приключа с това отклонение, като кажа, че и Марцел, и Гай, и Луций са умрели след припадъци, предизвикани от пиене! Навремето това породило много приказки в Рим, тъй като изглеждало нелепо млади и здрави хора, близки на императора и негови евентуални наследници, да умират така внезапно и безпричинно. Някои дори направо обвинявали Ливия, че ги е отровила, за да разчисти пътя на Тиберий. В простотията си някои хора стигнали дотам, че я обвинили че е убила и собствения си син Друз! И се учудвали, че Август не предприема нищо срещу нея, а дори я обгражда с още по-голямо внимание. А Август просто знаел истината. И помнел как е умрял собствения му баща, а също и че животът му зависи от Ливия, ако той самият вземе да се напие. Но да се върнем на Тиберий.
Читать дальше