Петър Копанов - Операция „Риба“

Малко преди убийството заговорниците започнали да разпространяват слухове, че Цезар иска да се обяви за цар и дори на няколко пъти открито го провокирали с поднасяне на царски диадеми пред народа. Приказвали също, че Клеопатра, царицата на Египет, която също била в Рим по това време, била готова да се ожени официално за него и да го обяви за цар на Египет и на целия Изток, а походът срещу Партия бил само за да може той да стане истински цар на Изтока, след което щял да се обяли и за цар на Рим и така да обедини Изтока с Римския запад. Цезар много се ядосвал на тези приказки, но не желаел да се разправя със заговорниците. Вместо това им раздал много длъжности в управлението и смятал, че така ги е успокоил. Само че сбъркал. И бил убит.

Ще завърша историята на Цезар като напомня, че Клеопатра постъпи по същия начин и с Марк Антоний и почти успя да постигне целите си. Единствено това, че дядо ми и Август знаеха истината за нея и за целите й, предотвратиха отделянето на Източните провинции и тяхната загуба. Като в борбата с нея е трябвали да се използва не само военна сила, но и много други неща, за които не му е тук мястото да се обсъждат. Ще спомена само, че се наложило синът на Цезар от Клеопатра — Цезарион — да бъде убит, за да се отстранят всички неприятности и пречки при завършване на гражданската война. А цената за всичко това беше, че за много дълъг период от време загубихме възможността да се справим с Партската опасност.

След Цезар е ред да разкажа някои неизвестни неща за Август.

Август може да се охарактеризира като най-щастливия некадърник в цялата човешка история. Защо ли? Ами защото за нищо не го биваше, но имаше късмета 44 години да стои начело на Римската държава и формално да я управлява. Фактически я управляваха дядо ми Марк, баща ми Луций и Ливия. На Август все пак му стигаше акълът да не им се пречка и да одобрява действията им. Много хора са се учудвали защо Август никога не взема решения веднага дори по най-прости въпроси, а изчаква, оттегля се и чак след известно време издава съответната заповед или разпореждане. Истината е че той никога нищо не е решавал. Трябваше друг да взема решенията, а той да ги представи за свои. Такава му е била ролята и той я е играел. 58 е играел ролята на владетел. От 710 до 768 година 354 354 44 г. пр.н.е. до 14 г. — Б.пр. . Чак когато умира си позволява да разкрие, че всичко е било театър. Само че зрителите така и не го разбрали. Знаеш ли историята за смъртта му? Ще я разкажа накратко. На 19 август 768 година в Нола, в същата стая, в която умрял навремето баща му, Август провел дълъг разговор с Тиберий (и с баща ми, но това го няма в официалните истории). След това наредил на робите да го срешат и да му оправят дрехите, и поканил близките и приятелите си да влязат. Попитал ги:

— Как смятате, добре ли изиграх комедията на живота?

След което произнесъл оня гръцки стих, който актьорите произнасят в края на представлението: „И понеже играхме хубаво, ръкопляскайте всички и ни изпратете с радост.“ Накрая останал насаме с Ливия и умрял. Хората, на които е известна тази история си мислят, че Август е иронизирал живота. Но той просто си е казал истината. За пръв и последен път. И останал неразбран. Е, поне са му ръкопляскали и са го изпратили с радост. Наистина като пълководец и владетел Август може и да е бил некадърник, но действително е бил велик артист, който прекрасно си е изиграл ролята. Нека напомня, че авторът на пиесата е бил Цезар, а дядо ми я е поставил на сцената и е следял да се развива според плана. Дойде моментът да разкажа и за главния помощник на Август, който всъщност му вършеше работата и го контролираше — Ливия. Преди да започна, ще напомня последните думи на Август към Ливия: „Помни как живяхме заедно! Живей и прощавай!“ Ливия го надживява с 15 години. Какво обаче е трябвало да му прощава? Ще разкажа какво. Ето накратко историята й.

Ливия е родена през 696 година 355 355 58 г. пр.н.е. — Б.пр. . Дъщеря е на Марк Ливий Друз Клавдиан и Алфидия. Баща й става жертва на проскрипциите на триумвирите, сражава се в армията на Марк Юний Брут и след битката при Филипи се самоубива. Ливия се омъжва за Тиберий Клавдий Нерон през 711 година 356 356 43 г. пр.н.е. — Б.пр. , а на следващата ражда сина си Тиберий, който стана император след Август. Съпругът й Тиберий е бил приятел на баща й и един от най-крайните врагове на Цезар и Август. Ливия се омъжва за него, защото такава е била волята на баща й. Именно Тиберий предлага на заседанието на Сената след смъртта на Цезар да бъдат наградени убийците му. През следващите 5 години Тиберий Нерон се бори срещу Октавиан и влачи младата си жена и малкия си син по бойните полета и в изгнание, отначало в Сицилия, после в Пелопонес. Навсякъде го преследва лош късмет. В Перузия семейството гладува при обсадата. В Неапол едва не загиват при бягството си, ккогато малкия Тиберий на два пъти се разплаква. В Гърция пък попадат в страшен пожар в една странноприемница край Спарта. Ливия изнесла малкия Тиберий на ръце от горящата къща, като пламъците опърлили косата й. На Ливия бързо й писнало от дебелоглавието на Тиберий и от непрекъснатите неприятности, които той докарвал на себе си и семейството си, но като истинска римлянка мълчаливо понасяла всичко и се грижела за съпруга си и сина си.