Артър Кларк - Одисея в космоса 2061

Здесь есть возможность читать онлайн «Артър Кларк - Одисея в космоса 2061» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Одисея в космоса 2061: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Одисея в космоса 2061»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Одисея в космоса 2061 — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Одисея в космоса 2061», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Нормална скорост — нареди той. — Включи звука.

„… почти сто метра дневно, а наклонът се е увеличил с петнайсет градуса. Тектоничната активност е много висока — в подножието се наблюдават обширни потоци лава. С мен е д-р Ван дер Берг. Ван, какво е вашето мнение?“

„Племенникът ми изглежда в забележително добра форма, помисли си д-р Кройгер, като се има предвид какво е преживял. Момчето е от сой…“

„Кората очевидно не е могла да се възстанови от първоначалния сблъсък и сега се пропуква под увеличения натиск. Планината потъваше бавно още когато я открихме, но темповете станаха невероятно бързи за последните няколко седмици. Сега вече придвижването може да се наблюдава от ден на ден.“

„След колко време ще изчезне напълно?“

„Не ми се вярва, че това ще стане…“

Последва нова картина с променено положение на планината, а Виктор Уилис говореше зад кадър:

„Това каза д-р Ван дер Берг преди два дни. Какво ще добавите сега, Ван?“

„Ъъ — изглежда, сгреших. Това нещо се спуска надолу като асансьор. Просто не е за вярване — остава само половин километър! Не бих се ангажирал с по-нататъшни прогнози…“

„Много умно от ваша страна, Ван. Е, това се случи вчера. А сега ще ви покажем останалата част на бързи обороти до момента, в който изгубихме камерата…“

Д-р Паул Кройгер се наклони напред на стола си, наблюдавайки заключителното действие на дългата драма, в която той бе изиграл толкова малка, но и толкова важна роля.

Нямаше нужда да ускорява оборотите на видеозаписа: той бе заснет със сто пъти по-голяма от нормалната скорост. Един час беше сведен в рамките на минута — човешкият живот беше съкратен до този на пеперудата.

Планината Зевс потъваше пред очите му. Струи разтопена сяра летяха към небето с шеметна скорост, образувайки параболи от бляскаво, електрическо синьо. Приличаше на кораб, потъващ в бурното море, обгърнат от сини електрически пламъчета. Дори и зрелищните вулкани на Йо не можеха да се сравняват с този стихиен изблик.

„Най-голямото съкровище, открито досега, изчезва от погледите ни — каза Уилис с приглушен и благоговеен тон. — За съжаление, не можем да ви покажем финалните сцени. Скоро ще разберете защо.“

Образът се върна към нормална скорост. От планината бяха останали само неколкостотин метра, а изригванията около нея бяха позабавени.

Изведнъж цялата картина се наклони; визуалните стабилизатори на камерата, които досега се бяха съпротивявали храбро срещу непрестанните вибрации на почвата, загубиха неравната битка. За момент изглеждаше, че планината отново се издига, но всъщност тази илюзия бе причинена от триножника на камерата, който се сгромолясваше. Последният кадър от Европа показваше в близък план как една искряща вълна от разтопена лава поглъщаше апаратурата.

„Изчезна завинаги!, проточи жално Уилис. Богатства, несравнимо по-големи от цялата продукция на рудниците Голконда и Кимбърли! Каква трагична, сърцераздирателна загуба!“

— Ама че идиот! — изстреля д-р Кройгер. — Не разбира ли, че…

Беше дошло времето за ново писмо до списание „Нейчър“. И тази тайна вече щеше да бъде прекалено голяма, за да остане скрита.

Теория за орбиталното отклонение

От: Професор Паул Кройгер,

член на Кралското дружество и т.н.

До: Редактора, Банка с данни

на сп. „Нейчър“ (публичен достъп).

ОТНОСНО:

ПЛАНИНАТА ЗЕВС И ДИАМАНТИТЕ НА ЮПИТЕР

Както вече е добре известно, образуванието на Европа, познато под името планината Зевс, е било първоначално част от Юпитер. Предположението, че ядрата на газообразните гиганти вероятно се състоят от диаманти, е направено за първи път от Марвин Рос от Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ към Калифорнийския университет в класическия му труд „Ледените наноси на Уран и Нептун — диаманти в небето?“ (сп. „Нейчър“, том 292, № 5822, стр. 435–436, 30 юли, 1981 г.) Учудващо е, че Рос не е включил в изчисленията си и Юпитер.

Потъването на планината Зевс предизвика истински хор от ридания, които смятам за абсолютно нелепи — поради причините, изложени по-долу:

Без да се впускам в подробности, които ще съобщя в следващата кореспонденция, мисля, че диамантеното ядро на Юпитер вероятно е имало първоначална маса най-малко 1028 грама. Тя е десет милиарда пъти по-голяма от тази на планината Зевс.

Въпреки че голяма част от този материал несъмнено е бил унищожен при взривяването на планетата и образуването на — очевидно изкуственото — слънце Луцифер, не е възможно планината Зевс да е единственият оцелял къс. Въпреки че голяма част от тези отломки са паднали обратно към Луцифер, значителен процент от тях вероятно са започнали да кръжат в орбита — и все още би трябвало да са там. Според елементарната теория на орбиталното отклонение те ще се връщат периодично към мястото, където са се зародили. Разбира се, не е възможно да се направи точно изчисление, но смятам, че отломки с обща маса най-малко един милион пъти по-голяма от тази на планината Зевс все още се намират в орбита някъде близо до Луцифер. Следователно загубата на един малък къс, който и бездруго имаше доста неудобно местонахождение на Европа, практически е без значение. Предлагам да се изгради колкото се може по-скоро една система от космически радари, чиято единствена задача ще бъде търсенето на тези отломки.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Одисея в космоса 2061»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Одисея в космоса 2061» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Одисея в космоса 2061»

Обсуждение, отзывы о книге «Одисея в космоса 2061» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x