Артър Кларк - Одисея в космоса 2061

„Е, помисли си Ван дер Берг, предполагам, че няма закон, според който халюцинацията — подобно на съня — трябва да има някакъв логичен смисъл. Може би думата «отрова» символизира някакъв дълбоко вкоренен страх, който Крис въпреки отличната си психическа характеристика не може да преодолее. Каквото и да е, съмнявам се, че това е моя грижа. Отрова, как ли пък не! Горивната смес на «Бил Ц.» е чиста, дестилирана вода, доставена от совалките на Ганимед…

Почакай малко. Колко висока е температурата й, когато излиза от тръбите? Не бях ли чел някъде…?“

— Крис — каза предпазливо Ван дер Берг, — след като водата мине през реактора, цялата ли излиза във вид на пара?

— Че какво друго може да направи? 0, ако е много пренагрята, десет или петнайсет процента от нея се разлагат на водород и кислород.

Кислород! Ван дер Берг почувства внезапен хлад, въпреки че совалката поддържаше приятна стайна температура. Едва ли Флойд разбираше значението на това, което бе казал току-що; тази информация не влизаше в нормалната му сфера на познание.

— Знаеш ли, Крис, че за примитивните организми на Земята и най-вече за същества, живеещи в атмосфера като тази на Европа, кислородът е смъртоносна отрова?

— Шегуваш се.

— Не: той е отровен дори за нас, когато е поставен под високо налягане.

— Това го знам; преподаваха ни го в курса за водолази.

— Твоят дядо е бил прав. Все едно, че сме напръскали онзи град с иприт 24 24 Иприт — химическо оръжие, което предизвиква изгаряния, слепота и смърт. — Б. пр. . Е, положението не е било чак толкова лошо — кислородът поне се е разпръснал много бързо.

— Значи вече ми вярваш.

— Не съм казвал, че не ти вярвам.

— Трябваше да си луд, за да го кажеш!

Това изведнъж премахна напрежението между тях и те се посмяха добре заедно.

— Не ми каза с какво е бил облечен.

— Със старомоден халат, точно както си го спомням от детските си години. Халатът изглеждаше много удобен.

— Някакви други подробности?

— Сега като ме питаш, се сетих, че изглеждаше много по-млад и имаше повече коса, отколкото последния път, когато го видях. Така че не мисля — как да кажа, — че наистина е бил той. Това беше нещо като образ, създаден от компютър. Или синтетична холограма.

— Монолитът!

— Да — и аз това си помислих. Помниш ли как Дейв Боумън се е появил на дядо ми на борда на „Леонов“? Може би сега е дошъл неговият ред. Но защо? Той не отправи към мен някакво предупреждение, дори не ми съобщи нещо определено. Само искаше да се сбогува и да ми пожелае всичко най-добро…

За няколко мъчителни мига по лицето на Флойд се появиха бръчки; но след това той си възвърна самообладанието и се усмихна на Ван дер Берг.

— Достатъчно говорих. Сега е твой ред да ми обясниш какво прави диамант с тегло един милион тона на един свят, който е изграден предимно от лед и сяра. И дано обяснението ти да е убедително.

— Такова е — каза д-р Ролф Ван дер Берг.

— Когато следвах във Флагстаф — започна Ван дер Берг, — ми попадна един стар учебник по астрономия, в който пишеше: „Слънчевата система се състои от Слънцето, Юпитер — и най-различни отломки.“ Поставя Земята на мястотой, а? Но едва ли определението е справедливо към Сатурн, Уран и Нептун — тези три газообразни гиганта са големи почти колкото половината от Юпитер.

— Но най-добре ще е да започна с Европа. Както знаеш, повърхността й е била равна и покрита с лед, преди Луцифер да започне да я затопля. Най-високата й точка е била само двеста метра, а нещата не са били много по-различни дори след като ледът се е стопил и много от водата се е придвижила и е замръзнала върху Нощната страна. От 2015 година — когато започнаха нашите подробни наблюдения — до ’38 година имаше само една висока точка на цялата луна — знаем какво представлява тя.

— Наистина знаем. Но макар че го видях със собствените си очи, все още не мога да си представя монолита като стена! Все си мисля, че е изправен нагоре — или че се носи свободно в пространството.

— Вече разбрахме, че той може да направи всичко, каквото поиска — всичко, което бихме могли да си представим — и много повече.

— Е, добре, през ’37 година на Европа се случи нещо, между две наши наблюдения. Планината Зевс — висока цели десет километра!

— се появи съвсем внезапно.

— Вулкани с такива размери не се появяват за две седмици; освен това вулканичната активност на Европа изобщо не може да се мери с тази на Йо.