Артър Кларк - Одисея в космоса 2061

— За мен е достатъчно голяма — промърмори Флойд. — Усети ли този трус?

— А и ако беше вулкан, той щеше да изхвърли огромно количество газове в атмосферата; наистина наблюдавахме някои промени, но те бяха твърде малки, за да подкрепят тази хипотеза. Цялата работа си остана за нас пълна загадка и понеже ни беше страх да се приближим малко повече — и бяхме заети със собствените си проекти, — не направихме кой знае какво освен да развиваме фантастични теории. Но никоя от тях, както се оказа в крайна сметка, не беше по-фантастична от истината…

— За първи път това обяснение ми хрумна по време на едно случайно наблюдение през ’57 година, но не се занимах с него по-сериозно в течение на две години. Тогава доказателствата станаха още по-убедителни; ако се отнасяха до нещо по-обикновено, те щяха да бъдат напълно достатъчни.

— Но преди да повярвам, че планината Зевс е изградена от диаманти, трябваше да открия приемливо обяснение. За един добър учен — а аз се смятам за такъв — никой факт не може да бъде достатъчно убедителен, ако не е подкрепен от някаква теория. Теорията може да се окаже погрешна — в повечето случаи е така, поне с някои детайли, — но тя трябва да предостави работна хипотеза.

— А както отбеляза и ти, за диамант с тегло един милион тона в свят, изграден от лед и сяра, трябва да се намери някакво приемливо обяснение. Разбира се, сега вече то е направо очебийно и аз се чувствам като проклет глупак, задето не съм прозрял отговора още преди години. Можех да предотвратя много неприятности и да спася поне един човешки живот.

Той замълча замислено и изведнъж попита Флойд:

— Някой да ти е споменавал името на д-р Паул Кройгер?

— Не: защо? Но, разбира се, чувал съм за него.

— Просто се чудех. Случиха се доста странни неща и се съмнявам, че някога ще узнаем всички подробности около тях.

Така или иначе това вече не е тайна, така че няма значение. Преди две години изпратих на Паул поверително съобщение. 0, извинявай, забравих да спомена — той ми е чичо — и в него бях направил резюме на откритията ми. Помолих го да ги обясни или да ги опровергае.

Това не му отне много време, при всички тези данни, с които разполага. За нещастие явно не е бил достатъчно предпазлив, или пък някой е следяд компютърната му мрежа. Сигурен съм, че твоите хора, които и да са те, вече знаят доста по въпроса.

След два дена той успя да изрови една статия отпреди осемдесет години, публикувана в научното списание „Нейчър“ — да, тогава все още се е печатало на хартия! — която обясняваше всичко. Или почти всичко.

Статията бе написана от човек, който е работел в една от големите лаборатории на Съединените щати — американските, разбира се — СЮАЩ все още не са съществували по това време. В тази лаборатория са създавали ядрени оръжия, така че са знаели нещичко за високите температури и налагания…

Не зная дали д-р Рос — това е името му — се е занимавал със създаването на бомби, но знанията му очевидно са го накарали да се замисли върху температурните условия в недрата на гигантските планети. В статията си от 1984 г. — извинявай, 1981 година — междудругото, тя е само една страница — той е направил някои доста интересни предположения…

Рос е изтъкнал, че съществуват огромни количества въглерод — във вид на метан, CH4 — в недрата на газообразните гиганти. Той достига до седемнайсет процента от цялата им маса! Д-р Рос е изчислил, че при съществуващите в ядрата налягалия и температури — милиони атмосфери — въглеродът ще се отдели, ще потъне към центъра и — сигурно си се досетил — ще изкристализира. Теорията му е прекрасна: сигурно дори не си е представял, че може да се докаже…

И тъй, това е първа част от историята. В някои отношения втора част е още по-интересна. Би ли ми сипал още малко кафе?

— Заповядай: и мисля, че вече се досещам за втора част. Явно има нещо общо с експлозията на Юпитер.

— Не експлозия — имплозия. Юпитер просто е потънал в недрата си, а след това се е възпламенил. В някои отношения това прилича на взривяването на атомна бомба, само че тук новият стадий е стабилен — всъщност получило се е минислънце.

При имплозията стават доста странни неща; все едно, че отломките могат да преминават една през Друга и да излязат от другата страна. Какъвто и да е механизмът, парче от диамантеното ядро с размерите на планина е било изстреляно в орбита.

Сигурно е направило стотици орбитални завъртания — като е било отклонявано от гравитационните полета на всички сателити, — преди да се озове на Европа. Обстоятелствата трябва да са били изключително благоприятни — едното тяло сигурно е застигнало другото, така че скоростта на сблъсъка е била само няколко километра в секунда. Ако се бяха сблъскали фронтално — е, сега може би Европа нямаше да съществува, а какво остава за планината Зевс! Понякога ме избива студена пот като си помисля, че със същия успех тя можеше да се стовари върху колонията ни на Ганимед…