Артър Кларк - Одисея в космоса 2061

Въпреки че масовото производство на изключително тънки диамантени пластове съществува от 1987 г., никога не е било възможно да се произвеждат диаманти на едро. Наличието им в мегатонни количества може да преобрази напълно много индустрии и да създаде съвършено нови. В частност, както са изтъкнали Айзъкс и неговият екип преди почти сто години (вж. „Сайънс“, том 151, стр. 682–683, 1966 г.), диамантът е единственият строителен материал, от който би могъл да бъде изграден така нареченият космически асансьор; с него транспортът извън Земята ще може да се ползва при незначителни разходи. Диамантените планини, които сега се намират в орбита около сателитите на Юпитер, могат да ни отворят вратите към цялата Слънчева система; колко нищожни в сравнение с това изглеждат всички досегашни предназначения на кварцово-кристалната форма на въглерода!

За по-голяма пълнота ще спомена още едно възможно местонахождение на огромни количества диаманти — за съжаление това място е дори по-недостъпно от ядрото на някоя гигантска планета…

Беше изказано предположение, че кората на неутронните звезди вероятно до голяма степен е изградена от диаманти. Тъй като най-близката известна неутронна звезда се намира на петнайсет светлинни години оттук и има гравитация на повърхността седемдесет хиляди милиона пъти по-голяма от тази на Земята, тя едва ли би могла да бъде смятана за подходящ снабдителен източник.

Но все пак — кой ли е могъл да си представи, че един ден ще можем да докоснем ядрото на Юпитер?

— Тези нещастни примитивни колонисти! — оплакваше се Михайлович. — Направо съм ужасен. Нямат дори едно концертно пиано на целия Ганимед! Миниатюрната оптроника в моя синтезатор може да възпроизведе звука на всеки инструмент, но един роял „Стайну-ей“ все пак си е „Стайнуей“ — точно както една цигулка „Страдива-ри“ си е „Страдивари“.

Оплакванията му, макар да бяха по-скоро шеговити, вече бяха предизвикали ответни действия от страна на местната интелигенция. Популярната програма „Утро на Ганимед“ дори беше отбелязала саркастично: „Като ни почетоха със своето присъствие, нашите прочути гости повдигнаха — макар и временно — културното ниво и на двата свята…“

Атаката бе насочена главно срещу Уилис, Михайлович и М’Бала, които бяха малко прекалили с ентусиазираните си намерения да просветят изостаналите туземци. Маги М. беше предизвикала голям скандал с едно доста смело описание на пламенните любовни връзки на Зевс-Юпитер с Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Явяването му пред нимфата Европа в образа на бял бик е било доста немарливо изпълнение, а опитите му да предпази Йо и Калисто от напълно разбираемия гняв на неговата божествена съпруга Хера са били направо трогателни. Но това, което възмути много от местните жители, бе новината, че митичният Ганимед явно си е сбъркал пола.

За да бъдем справедливи, трябва да кажем, че намеренията на самоназначилите се културни аташета бяха достойни за похвала, макар и не напълно безкористни. Тъй като знаеха, че ще трябва да останат на Ганимед няколко месеца, те се опасяваха, че ще ги налегне скука, след като преминеше първоначалният ефект от новостта на ситуацията. А освен това те искаха всички около тях да се възползват от талантите им. Не всички обаче желаеха — или имаха време — да се възползват тук, на силно развитата в техническо отношение предна линия на Слънчевата система.

Ива Мерлин, от друга страна, се приспособи напълно към обстановката и се забавляваше чудесно. Въпреки че беше толкова известна на Земята, много малко от колонистите на Ганимед бяха чували за нея. Тя можеше да се разхожда из обществените коридори и херметичните куполи в централата на Ганимед, без хората да извръщат глава след нея или да си шепнат възбудено, че са я познали. Всъщност те я познаваха — но единствено като гостенката от Земята.

Грийнбърг с обичайната си скромност, която му помагаше навсякъде, се бе включил в административните и техническите структури на сателита и вече беше член на половин дузина консултантски бюра. Услугите му бяха оценявани толкова високо, че го предупреждаваха, че няма да го пуснат да си замине.

Хейуд Флойд наблюдаваше заниманията на своите спътници със спокойна усмивка, но почти не вземаше участие в тях. Най-голямата му грижа сега беше да изгради здрави връзки между себе си и Крис и да помогне на внука си в планирането на неговото бъдеще. Сега, когато „Юнивърс“ — в чиито резервоари бяха останали по-малко от сто тона гориво — се намираше на сигурно място в космопорта на Ганимед, трябваше да се свършат много неща.