Артър Кларк - Одисея в космоса 2061

Новосъздадената атмосфера вероятно също е омекотила сблъсъка, но дори и това да е така, ударът е бил ужасяващ. Чудя се как ли се е отразил на нашите приятели от Европа? Но той със сигурност е дал началото на цяла серия от тектонични раздвижвания… които все още продължават.

— А също и политически раздвижвания — добави Флойд. — Едва сега започвам да оценявам някои от тях. Нищо чудно, че СЮАЩ са били разтревожени.

— А и не само те.

— Но нима някой сериозно си е въобразявал, че може да се добере до тези диаманти?

— Е, ние се справихме доста добре в това отношение — отвърна Ван дер Берг, посочвайки задната част на совалката. — При всички случаи, дори само психологическият ефект върху тази индустрия щеше да бъде огромен. Затова и толкова много хора искаха да знаят дали това е истина или не.

— Е, сега вече знаят. И какво ще стане по-нататьк?

— Това не е мой проблем, слава Богу. Но се надявам, че съм направил доста голям принос към научния бюджет на Ганимед.

„Както и към своя собствен“ — добави той наум.

— Какво те е накарало да мислиш, че съм умрял? — извика Хейуд Флойд. — Не съм се чувствал толкова добре от години насам! Замръзнал от изумление, Крис Флойд се вторачи в решетката на високоговорителя. Той почувства как го изпълва огромно въодушевление — но и известно негодувание. Някой — или нещо — му беше изиграло жестока, груба шега; но каква можеше да е причината за това?

На разстояние петдесет милиона километра оттам — и приближаващ се със стотици всяка секунда — Хейуд Флойд също беше малко възмутен. Но гласът му звучеше енергично и бодро и в него личеше радостта от това, че Крис е в безопасност.

— Имам добри новини за теб; совалката ще прибере първо вас. Ще спусне някои спешно необходими медикаменти на „Галакси“, а след това ще отскочи до „Бил Ц.“ и ще ви доведе на срещата с нашия кораб при следващата орбитална обиколка. „Юнивърс“ ще се приземи след още пет завъртания; ще можете да поздравите приятелите си, когато се качат на борда.

— Засега нямам какво да добавя — освен че горя от нетърпение да наваксаме пропуснатото време. Очаквам отговора ти след — да видим — около три минути…

За момент на борда на „Бил Ц.“ се възцари пълно мълчание; Ван дер Берг не смееше да погледне своя спътник. Тогава Флойд включи микрофона и каза бавно:

— Дядо — каква чудесна изненада! Все още не мога да се опомня. Но аз те срещнах тук, на Европа — и ти ми каза „сбогом“. Сигурен съм в това така, както съм сигурен, че току-що разговаря с мен…

Е, по-късно ще имаме предостатъчно време да говорим за това. Но спомняш ли си как Дейв Боумън разговаря с теб на борда на „Дискъвъри“? Може би и тук става дума за нещо подобно…

Сега просто ще седим тук и ще чакаме совалката да ни прибере. Чувстваме се доста удобно. От време на време ни разлюлява по някой трус, но няма причини за безпокойство. Докато се срещнем, желая ти всичко най-хубаво.

Той не можа да си спомни кога за последен път е казвал това на дядо си.

В края на първия ден совалката започна да понамирисва. В края на втория това вече не им правеше впечатление, но и двамата бяха съгласни, че храната не е чак толкова вкусна. Освен това им беше трудно да заспят и дори се обвиняваха взаимно, че хъркат.

На третия ден въпреки честите радиопредавания от „Юнивърс“, „Галакси“ и дори от Земята скуката бе започнала да ги наляга и бяха изчерпали запасите си от мръсни вицове.

Но това бе последният ден. Преди той да изтече, совалката „Лейди Жасмин“ се спусна от облаците в търсене на изгубеното си дете.

— Баас 25 25 Баас — господарю (южноафр.). — Б. пр. — каза главният компютър в апартамента му, — получих достъп до специалната програма от Ганимед, докато спяхте. Желаете ли да я видите?

— Да — отвърна д-р Паул Кройгер. — Увеличи скоростта десет пъти. Без звук.

Той знаеше, че в началото ще има доста встъпителен материал, който можеше да прескочи и да прегледа по-късно, ако пожелае. Сега обаче искаше да стигне до съществената част колкото се може по-бързо.

Благодарностите за оказано съдействие изчезнаха и на монитора се появи Виктор Уилис, някъде на Ганимед, който жестикулираше енергично в пълно мълчание. Д-р Паул Кройгер, както много други учени, гледаше на Уилис с известно предубеждение, макар и да признаваше, че той изпълнява полезна функция.

Уилис внезапно изчезна и на негово място се появи един по-неподвижен обект — планината Зевс. Но тя, изглежда, проявяваше много по-голяма активност, отколкото е характерно за една планина; д-р Кройгер с удивление забеляза колко много се беше променила след последното предаване от Европа.