Джон Гришам - Бялата къща

Мексиканците вече бяха стигнали до средата на редовете, гледаха си памука и не забелязаха нашето пристигане. Знаех, че Каубой е с тях, но в здрача не можех да ги различавам.

Успях да го избегна, докато, не тръгнахме на обяд. Той явно ме беше видял сутринта и беше решил, че едно при-помняне няма да е излишно. Докато другите мексиканци останаха да ядат на полето, Каубой дойде с нас. Седеше на пода на ремаркето, а аз не го поглеждах, докато почти не стигнахме до вкъщи.

Когато най-после събрах смелост да вдигна очи, той чистеше ноктите си с ножа и ме чакаше. Усмихна се — злобна и красноречива усмивка — и леко ми помаха с ножа. Никой друг не го видя, а аз веднага погледнах встрани.

Договорът ни беше скрепен още по-силно.

Късно следобед ремаркето се напълни. След бързата вечеря дядо обяви, че двамата с него ще го откараме в града. Отидохме до полето и го закачихме за камиона, а после потеглихме по току-що изравнения път. Отис беше голям майстор. Настилката беше гладка и дори старият камион на дядо не друсаше.

Както обикновено дядо караше мълчаливо, което беше хубаво, защото и аз нямах какво да кажа. Много тайни знаех, но нямаше как да ги споделя. Пресякохме бавно моста и аз огледах мътната, бавно течаща вода под нас, но не видях нищо необичайно — никакви следи от кръв, никакъв труп.

От убийството беше минал повече от ден, обичаен ден, изпълнен с тежък труд. Непрекъснато мислех за тайната, но смятах, че добре се прикривам. Майка ми беше в безопасност, а какво по-важно от това.

Пресякохме пътя към фермата на Лечър и дядо погледна натам. Засега те бяха само досадна неприятност.

На шосето, още по-далеч от фермата, почнах да мисля ак скоро ще мога да се освободя от бремето си. Можех да аа на дядо, когато сме насаме. Не след дълго Каубой щеше да бъде в Мексико, където никой нямаше да го стигне. Семейство Спрюл щяха да се върнат вкъщи и нямаше да намерят Ханк. Можех да кажа на дядо, а той щеше да знае какво да прави.

Влязохме в Блек Оук зад едно друго ремарке и карахме след него до магана. Щом паркирахме, аз слязох, но гледах да стоя край дядо. Някои фермери се бяха скупчили зад канцеларията на магана и явно обсъждаха нещо сериозно. Отидохме при тях и се заслушахме.

Новините бяха тъжни и страшни. Предишната нощ на север от нас в окръг Клей паднали силни дъждове. На места речното ниво се вдигнало с петнайсет сантиметра за десет часа. Окръг Клей беше по-нагоре по Сейнт Франсис. Буйни потоци се вливаха в реката.

Водата се надигаше.

Имаше спор дали това ще ни засегне. Малцинството твърдяха, че бурята няма да се отрази на реката до Блек Оук. Бяхме много далеч и ако нямаше повече дъждове, едно леко надигане на Сейнт Франсис нямаше да залее нищо. Но мнозинството беше много по-песимистично и тъй като повечето фермери и без това вечно се тревожеха за нещо, новината беше посрещната с голяма загриженост.

Един фермер каза, че според последния брой на алманаха през октомври щяло да има обилни валежи.

Друг каза, че братовчед му в Оклахома бил наводнен, и тъй като при нас времето идваше от запад, това беше сигурен знак, че дъждовете са неизбежни.

Дядо промърмори нещо в смисъл, че времето от Оклахома идва тук по-бързо от новините.

Имаше много спорове и мнения, но общият тон беше мрачен. Толкова пъти губехме заради времето, заради пазара, заради цените на торовете или семената, че очаквахме най-лошото.

— От двайсет години не е имало наводнение през октомври — заяви мистър Ред Флечър и това предизивка разгорещен спор за историята на есенните наводнения. Изтъкнаха се толкова различни версии и спомени, че темата стана безнадеждно объркана.

Дядо не се включи в препирнята и след половин час слушане си тръгнахме. Той откачи ремаркето и ние потеглихме към къщи, естествено, в мълчание. На няколко пъти поглеждах крадешком към него и го намирах точно както очаквах — оклюман, разтревожен, хванал с две ръце кормилото и сбърчил чело. Не мислеше за нищо друго освен за предстоящото наводнение.

Спряхме до моста и прегазихме през калта до брега на Сейнт Франсис. Дядо я огледа, като че ли можеше да види как се надига. Аз се ужасявах, че Ханк ще изплува внезапно и водата ще го изхвърли на брега до нас. Без да каже и дума, дядо взе една пръчка, широка около два сантиметра и дълга около метър. Отчупи едно парче от нея и я заби с камък в пясъка, където водата беше дълбока пет сантиметра. С джобното си ножче отбеляза докъде стига водата.

— Утре ще дойдем да видим — проговори той за пръв път от много време.