Джон Гришам - Бялата къща

Майка ми ме прегърна силно. Като разбрах, че е изплашена, успях да й разкажа за умрялата маймунка.

— Ти видя ли я? — попита ужасено тя.

Аз поклатих глава и продължих да обяснявам. Върнахме се на верандата и дълго време седяхме там.

Отсъствието на Ханк беше потвърдено по-късно през деня. На вечеря татко каза, че според мистър Спрюл Ханк заминал през нощта. Сега пътувал на стоп към дома им в Юрика Спрингс.

Ханк плуваше на дъното на река Сейнт Франсис и когато си помислих как лежи там сред рибите, загубих апетит. Възрастните ме гледаха по-внимателно от обикновено. През последните двайсет и четири часа бях припадал, бях сънувал кошмари, бях плакал на няколко пъти и според тях бях ходил насън. Нещо ми имаше и те се притесняваха.

— Чудя се дали ще стигне до вкъщи — каза баба. Това даде повод за куп истории за изчезнали хора. Дядо имаше братовчед, който се местел със семейството си от Мисисипи в Арканзас. Пътували в два стари камиона. Стигнали до железопътен прелез. Първият камион, каран от въпросния братовчед, минал от другата страна. Тогава се задал влак и вторият камион го изчакал. Влакът бил дълъг и когато най-накрая отминал, от първия камион нямало и следа. Вторият пресякъл релсите и стигнал до някакъв кръстопът. Повече не видели братовчеда, а това било преди трийсет години. Нито братовчеда, нито камиона.

Много пъти бях слушал тази история. Знаех какво ще каже баба и наистина тя тръгна да разказва за своя дядо, който направил на жена си шест деца, преди да скочи на влака и да избяга в Тексас. Някой от семейството го видял случайно двайсет години по-късно. Имал друга жена и още шест деца.

— Добре ли си, Люк? — попита дядо, когато свършихме вечерята. От резкия му тон нямаше и следа. Разказваха тези истории заради мен и се опитваха да ме развеселят, защото се притесняваха.

— Само съм уморен, дядо — казах аз.

— Искаш ли да си легнеш по-рано? — попита майка ми и аз кимнах.

Отидох в стаята на Рики, докато те миеха чиниите. Писмото ми беше станало две страници, нещо нечувано досега. Още беше на дъската ми за писане, скрито под леглото, и съдържаше по-голямата част от скандала със семейство Лечър. Препрочетох го и останах много доволен от себе си. Чудех се дали да не разкажа на Рики за Каубой и Ханк, но реших да изчакам да се върне. Дотогава мексиканците щяха да си заминат, опасността щеше да отмине и Рики щеше да знае какво да направи.

Реших, че писмото е готово за пускане, и започнах да се притеснявам как ще успея да го изпратя. Винаги пускахме писмата си едновременно, често в един и същ голям плик. Реших да се допитам до мистър Линч Торнтън в пощата на главната улица.

Майка ми прочете за пророка Даниил и лъвовата яма, една от любимите ми истории. Щом застудееше и нощите станеха хладни, ние прекарвахме по-малко време на верандата и по-често четяхме в леглото. Двамата с мама четяхме, а другите не. Тя предпочиташе библейски истории и това ме устройваше. Първо четеше, а после ми обясняваше. После пак четеше малко. Всяка история си имаше поука и тя гледаше винаги да я разбера. Най-много се дразнех, когато брат Ейкърс бъркаше подробностите по време на някоя от дългите си проповеди.

Когато се приготвих за лягане, попитах мама дали може да постои при мен в леглото на Рики, докато заспя.

— Разбира се — каза тя.

След един ден почивка и дума не можеше да става татко да допусне пак да кръшкам от полето. Измъкна ме от леглото в пет и както обикновено тръгнахме за яйцата и млякото.

Знаех, че не мога да продължа да се крия вкъщи с мама, затова смело се приготвих за брането. Все някъде щях да видя Каубой, преди да си замине. Най-добре беше наоколо да има много хора.

Мексиканците вървяха към полето пеша, като пропускаха сутрешното возене в ремаркето. Така можеха да почнат няколко минути по-рано, а освен това стояха настрана от семейство Спрюл. Тръгнахме малко преди зазоряване. Държах се здраво за дядовата седалка на трактора и гледах как лицето на майка ми бавно се отдръпва от кухненския прозорец. Снощи се бях молил дълго и горещо и нещо ми подсказваше, че тя ще бъде в безопасност.

Карахме през полето и аз разглеждах трактора. Бях прекарал на него часове, докато оряхме, сеехме и дори карахме памук до града с татко или дядо, но управлението му винаги ми се беше струвало много сложно и трудно. Сега, след половин час на грейдера с безбройните му лостове и педали, тракторът ми изглеждаше проста машина. Дядо само си седеше с ръце на кормилото и неподвижни крака и направо си дремеше, докато Отис непрекъснато се движеше — още една причина да искам да оправям пътища, вместо да гледам памук. Разбира се, ако бейзболната ми кариера не потръгнеше, което беше изключено.