Джон Гришам - Бялата къща

— Къде бяхте с дядо ти?

— Ами просто се разходихме с камиона.

— Къде?

Посочих на изток и казах:

— Нататък. Ей тъй, обикаляхме. Мисля, че просто искаше да се измъкне от църквата.

Той кимна, сякаш съжаляваше, че не е дошъл с нас.

Докато дояждахме неделната вечеря, на вратата се почука леко. Баща ми беше най-близо, затова излезе на задната веранда и завари там Мигел и Каубой.

— Майко, теб търсят — каза той и баба бързо излезе от кухнята. Всички я последвахме. Каубой беше гол до кръста; лявата страна на гърдите му беше подута и изглеждаше ужасно. Почти не можеше да вдигне лявата си ръка. Когато баба я раздвижи, той сбърчи лице. Дожаля ми за него. Имаше дори малко кръв, където го беше ударила бейзболната топка.

— Направо се четат шевовете — каза баба.

Майка ми донесе тенджера с вода и кърпа. След няколко минути на дядо и на татко им омръзна и те си тръгнаха. Сигурен съм, че се притесняваха как ще се отрази раната на производителността.

Баба най-обичаше да се прави на докторка, така че Каубой получи пълно лечение. След като превърза раната, тя го накара да легне на задната веранда, подпрял глава на една възглавничка от канапето ни.

— Не бива да се движи — каза тя на Мигел. После попита: — Много ли те боли?

— Не много — поклати глава Каубой. Английският му ни изненада.

— Чудя се дали да не му дам успокоително — подхвърли баба към майка ми.

Бъркочите на тази жена бяха по-страшни от счупена кост. Аз погледнах ужасено Каубой. Той прекрасно разчете изражението ми и каза:

— Не, никакви лекарства.

Баба донесе от кухнята малко лед в платнена торбичка и внимателно го сложи върху подутите му гърди.

— Дръж така — каза тя и притисна лявата му ръка върху торбичката. Когато ледът го докосна, цялото му тяло се изпъна, но щом мястото изтръпна, Каубой се отпусна. След няколко секунди водата потече по кожата му и започна да капе по верандата. Той затвори очи и задиша дълбоко.

— Благодаря — каза Мигел.

— Сгаааз — обадих се аз и Мигел ми се усмихна.

Оставихме ги и се събрахме на предната веранда за чаша чай с лед.

— Ребрата му са счупени — каза баба на дядо, който смилаше вечерята си на люлката. Той не искаше да отговаря, но след няколко секунди тишина промърмори:

— Хм, лоша работа.

— Трябва да го види доктор.

— И какво ще направи докторът?

— Може да има вътрешен кръвоизлив.

— Може и да няма.

— Ами ако е опасно?

— Ако имаше кръвоизлив, досега да е умрял, нали?

— Ами да — намеси се баща ми.

Тук ставаха две неща. Първо на първо, мъжете се ужасяваха от мисълта да плащат на лекар. Второ и почти толкова важно, и двамата бяха ходили на фронта. Бяха виждали разкъсани тела, парчета от трупове и хора с липсващи крайници, така че не се стряскаха от дреболии. Разните му там ранички и счупени кости си бяха рисковете на живота. Никакви глезотии.

Баба знаеше, че няма да постигне своето.

— Ако умре, ние ще сме виновни.

— Спокойно, Рут, няма да умре — каза дядо. — Пък даже и да умре, няма да сме ние виновни. Ханк му счупи ребрата.

Майка ми се обърна и влезе вкъщи. Пак не се чувстваше добре и аз започвах да се тревожа за нея. Разговорът се прехвърли на памука и аз слязох от верандата.

Промъкнах се зад къщата, където Мигел седеше недалеч от Каубой. И двамата изглеждаха заспали. Шмугнах се в къщата и отидох да видя мама. Тя лежеше с отворени очи.

— Добре ли си, мамо? — попитах аз.

— Разбира се, Люк. Не се тревожи за мен.

Все така казваше. Облегнах се на таблата на леглото й за малко и преди да си тръгна, я попитах:

— Сигурна ли си, че си добре?

— Всичко е наред, Люк — потупа ме по ръката тя.

Отидох в стаята на Рики да си взема топката и ръкавицата. Когато излязох тихичко от кухнята, Мигел си беше отишъл. Каубой седеше на края на верандата, провесил крака надолу, а лявата му ръка притискаше леда към раната. Той още ме плашеше, но в сегашното си състояние едва ли можеше да ми направи нещо.

Преглътнах и протегнах към него топката си, същата, която му беше потрошила ребрата.

— Как го хвърли онзи кърв? — попитах аз. Неприветливото му лице се смекчи и той почти се усмихна.

— Гледай как — каза той и посочи тревата до верандата.

Скочих и застанах до коленете му.

Каубой стисна топката с палеца и показалеца си точно върху шевовете.

— Ето така — каза той. Дядо ми беше показал съвсем същото. — И после я завърташ рязко — добави той, като извъртя китката си така, че пръстите му останаха под топката в момента на хвърлянето. Нищо ново. Взех топката и направих точно каквото ми каза.