Джон Гришам - Бялата къща

Тя си тананикаше нещо. Едно хубаво къпещо се момиче, което се радва на хладката вода. Не се оглеждаше страхливо; имаше ми доверие.

Потопи глава във водата, за да отмие шампоана. Пяната беше отнесена от лекото течение. После се изправи и се протегна за сапуна. Беше с гръб към мен и аз й видях дупето, цялото дупе. Беше гола-голеничка, също като мен при съботното ми къпане. Това и очаквах. Но потвърждението ме накара да се разтреперам. Неволно вдигнах глава, сигурно за да я видя по-добре, а после отново се скрих, когато се опомних.

Ако ме хванеше, Тали щеше да каже на баща си, който щеше да каже на баща ми, който пък щеше да ме скъса от бой. Майка ми щеше да ми се кара цяла седмица. Баба нямаше да ми говори. Дядо щеше да ми чете конско, но само заради другите. С мен щеше да е свършено.

Застанала до кръста във водата, тя изми ръцете и гърдите си, които виждах отстрани. Никога досега не бях виждал женски гърди и се съмнявам, че друго седемгодишно момче в окръг Крегхед беше виждало. Може би някое дете беше зървало по случайност майка си, но не ми се вярваше момче на моята възраст да се е радвало на подобна гледка.

Кой знае защо, отново се сетих за Рики и изведнъж ми хрумна подличка идея. След като бях видял повечето от срамотиите й, исках да видя всичко. Ако извиках „Змия!“ с пълно гърло, тя щеше да изпищи от ужас. Щеше да забрави за сапуна, гъбата, голотата си и всичко останало и да хукне към брега. Щеше да отиде при дрехите си, но за няколко славни секунди аз щях да видя всичко.

Преглътнах и се опитах да прочистя гърлото си, но усетих колко е пресъхнала устата ми. Сърцето ми биеше лудо, аз се поколебах и така получих ценен урок по търпение.

За да измие краката си, Тали мина по-близо до брега. Излезе от вира, докато водата не й стигна до глезените. Хванала сапуна и гъбата, Тали бавно се навеждаше, протягаше и галеше краката си, дупето и корема. Сърцето ми щеше да се пръсне от биене.

Изплакна се, като плискаше вода по цялото си тяло. А когато свърши, застанала във водата до глезените, прекрасно гола, тя се обърна и погледна право към моето скривалище.

Свих глава и се зарових още по-навътре в тревата. Чаках да изкрещи нещо, но тя не го направи. Вече бях сигурен, че този грях е непростим.

Промъкнах се назад бавно и безшумно, докато не стигнах до края на памука. После пропълзях бързо край дърветата и отново заех позиция край пътеката, като че ли нищо не се е случило. Щом я чух да идва, аз се опитах да си придам отегчен вид.

Тали беше с мокра коса и с друга рокля.

— Благодаря, Люк — каза тя.

— Моля — успях да отвърна.

— Така се чувствам много по-добре.

Аз също, помислих си.

Бавно се върнахме вкъщи. Отначало мълчахме, но към средата на пътя тя попита:

— Ти ме видя, нали, Люк? — Тонът й беше лек и игрив, а аз не исках да лъжа.

— Да — отвърнах аз.

— Добре. Не ти се сърдя.

— Наистина ли?

— Наистина. Сигурно е нормално момчетата да гледат момичетата.

Изглеждаше ми нормално и още как. Не знаех обаче какво да кажа.

— Ако дойдеш с мен до потока следващия път, може пак да го направиш.

— Кое?

— Да ме гледаш.

— Добре — съгласих се аз може би твърде бързо.

— Но няма да казваш на никого.

— Няма.

На вечеря побутвах храната си и се опитвах да се преструвам, че нищо не се е случило. Само че ми беше трудно да ям, защото още треперех от вълнение. Виждах Тали толкова ясно, сякаш още бяхме на потока.

Бях направил нещо ужасно. И нямах търпение да го повторя.

— За какво мислиш, Люк? — попита баба.

— За нищо особено — казах аз и се изстрелях обратно в действителността.

— Хайде де — каза дядо. — Нещо има.

Вдъхновението ме осени моментално.

— За оня нож — казах аз.

И четиримата възрастни поклатиха глави неодобрително.

— Мисли за нещо приятно — каза баба.

Не се притеснявай, помислих си аз. Не се притеснявай.

Казах си: „На нас това не може да ни се случи. Рики не кара джип, пък и да караше, не е толкова глупав да попадне на мина. Сигурно ще се върне.“

Не исках да ме хванат, че плача, затова се измъкнах от сградата точно навреме, за да видя как дядо се качва в камиона си. Отидох при него. Седяхме и гледахме дълго време през предното стъкло, а после той мълчаливо включи двигателя и потеглихме.

Минахме покрай магана. Макар че в неделя сутрин той не работеше, всеки фермер тайничко искаше да бумти с пълна пара. И без това се ползваше само три месеца годишно.

Излязохме от града, без да имаме наум някаква конкретна цел, или поне на мен така ми се струваше. Продължихме по черните пътища, покрити с чакъл и прахоляк от памука.