Джон Гришам - Бялата къща

— Ама че лигльо — каза Ханк. Мистър и мисис Спрюл се бяха присъединили към публиката и Бо погледна към тях.

Очаквах третата топка да бъде още по-бърза; явно и Бо мислеше така. Вместо това Каубой хвърли лека и Бо замахна много преди топката да стигне до него.

— Страшно е добър — каза баща ми за Каубой.

— Сега е мой ред — обяви Ханк и пререди Дейл, който не възрази. — Ще ви покажа как се играе.

Докато загряваше, Ханк подмяташе бухалката като клечка за зъби, сякаш ей сега щеше да запрати топката през реката. Първата топка на Каубой беше бърза и далечна и Ханк не замахна. Тя тупна в ръкавицата на Рико и мексиканците за пореден път закрещяха доволно.

— Хвърли топката над хоума — извика Ханк и ни погледна за подкрепа. Надявах се Каубой да му забие една топка в ухото.

Втората беше много по-бърза. Ханк замахна и не улучи. Каубой хвана топката от Рико и погледна към трета база, където стоеше и чакаше Тали.

После Каубой хвърли кърв, който полетя право към главата на Ханк, но когато той приклекна и отпусна бухалката, топката зави и като по чудо премина през страйковата зона. Мексиканците избухнаха в смях.

— Страйк! — извика Мигел от втора база.

— Не е страйк! — изкрещя Ханк с почервеняло лице.

— Няма съдии — каза баща ми. — Не е страйк, ако той не замахне.

Каубой нямаше нищо против. Той се подготвяше да хвърли още един кърв. Отначало изглеждаше съвсем безобидна, много бавна топка, която се насочи към центъра на хоума. Ханк се засили. Топката обаче зави надолу и навън и се удари в земята, преди Рико да я хване. Ханк удари само въздуха. Изгуби равновесие и падна на хоума, а когато мексиканският хор отново избухна в смях, помислих, че може да ги нападне всичките. Изправи се, изгледа Каубой и промърмори нещо, след което отново зае позиция на хоума.

Два аута, два страйка, двама по базите. Каубой го довърши с една бърза топка. Ханк заби бухалката в земята, когато спря да маха по топката.

— Не хвърляй бухалката! — каза баща ми високо. — Щом не можеш да губиш, няма да играеш.

Излязохме на игрището, а мексиканците се отдръпнаха. Ханк изгледа баща ми с отвращение, но не каза нищо. Кой знае защо, решиха аз да съм питчер.

— Хвърляй през първия ининг, Люк — каза баща ми. Не исках. Не можех да се меря с Каубой. Щяха да ни засрамят на собствен терен.

Ханк беше на първа база, Бо на втора, а Дейл на трета. Тали беше ляв централен аутфилдер, сложила ръце на хълбоците си, а Трот беше в десния аутфилд и търсеше четирилистни детелини. Ама че защита! При моето хвърляне трябваше да подредим всичките си играчи възможно най-далеч от хоума.

Мигел прати на хоума първо Роберто, сто на сто нарочно, защото горкият човечец никога не беше виждал бейзболна топка. Той удари една лека и висока топка, която баща ми, който играеше шортстоп, хвана веднага. Пепе удари висока топка, която татко хвана зад втора база. Двама батери, два аута, добре ми потръгна, но знаех, че късметът ми няма да трае вечно. Следваха сериозните играчи, които удряха топката из цялата ни ферма. Пробвах бързи топки, бавни топки, кървове, все същата работа. Те отбелязваха точка след точка и страшно се забавляваха. Бях нещастен, защото губехме, но пък ми беше забавно да гледам как мексиканците танцуват и пляскат при всеки успешен удар.

Мама и баба седяха под едно дърво и гледаха представлението заедно с мистър и мисис Спрюл. Всички бяха тук освен дядо, който още беше в града.

Когато те отбелязаха десетина точки, баща ми прекъсна играта и дойде на питчерското възвишение.

— Стига ли ти толкова? — попита той.

Що за въпрос.

— Май да — отвърнах аз.

— Почини си — каза той.

— Аз мога да хвърлям — изкрещя от първа база Ханк.

Баща ми се поколеба за миг и му хвърли топката. Исках да отида в десния аутфилд при Трот, където не се случваше нищо особено, но треньорът ми каза да ида на първа база.

От опит знаех, че Ханк Спрюл е забележително бърз. Беше натръшкал тримата братя Сиско за секунди. Затова не се учудих, че хвърля така, сякаш е тренирал с години. Изглеждаше толкова уверен и като хвърляше, и като хващаше топката от Рико. Хвърли три хубави прави топки покрай Луис и най-сетне катастрофалният първи ининг свърши. Мигел съобщи на баща ми, че те са отбелязали единайсет точки. На мен ми се струваха петдесет.

Каубой се върна на възвишението и продължи в същия дух. Дейл се представи зле и баща ми излезе да удря. Очакваше бърза топка и когато тя дойде, той я удари силно и я запрати далеч във фал, навътре в памука. Пабло отиде да я търси, докато ние използвахме другата ми топка. В никакъв случай нямаше да си тръгнем, докато не намерехме и двете топки.