Джон Гришам - Бялата къща

— Бива си го — каза тихо баща ми.

Неговите движения бяха плавни, хвърлянето — безупречно, но топката се изстреля от пръстите му право в ръкавицата на Рико. Каубой хвърляше все по-силно.

— Много е добър — каза баща ми и поклати глава. — Това момче е играло доста.

— Първо момичетата — каза някой. Тали взе бухалката и отиде до хоума. Беше боса, с навити до коленете тесни панталони и широка риза, стегната отпред на възел. Коремът й се виждаше. Отначало тя не погледна Каубой, но той определено си я зяпаше. Той пристъпи към хоума и хвърли първата топка слабо. Тали замахна и не улучи, но все пак замаха й си го биваше, поне за момиче.

После очите им се срещнаха за миг. Каубой въртеше топката из ръцете си, Тали размахваше бухалката, а девет мексиканци бърбореха като свраки.

Следващата топка беше още по-бавна и Тали я улучи. Топката стигна до Пепе на трета база и ние имахме свой човек на първа база.

— Удряй, Люк — каза баща ми. Отидох до хоума самоуверен като Стан Мюжъл, надявайки се Каубой да не ми хвърля трудни топки. Щом като остави Тали да улучи, сигурно щеше да направи същото и за мен. Застанах на мястото за удряне и се заслушах в хилядите побеснели фенове на „Кардинале“, които скандираха името ми. Стадионът беше претъпкан, а Хари Кери крещеше по микрофона. После погледнах Каубой и сърцето ми се сви. Той не се усмихваше, нищо подобно. Държеше топката с две ръце и ме гледаше така, сякаш възнамеряваше да ми отнесе главата с бърза топка. Какво щеше да направи Мюжъл? Да удари скапаната топка!

Първото хвърляне беше слабо и аз отново започнах да дишам. Топката беше висока, аз не замахнах, а мексиканският хор не си замълча по въпроса. Второто хвърляне беше долу в средата и аз замахнах, за да прехвърля оградата в левия край на игрището на сто и повече метра от мен. Затворих очи и замахнах за трийсетте хиляди щастливци в „Спортсманс Парк“. Освен това замахнах за Тали.

— Страйк едно! — извика баща ми, според мен прекалено силно. — Опитваш се да я разкъсаш, Люк.

Естествено. Опитах се да я разкъсам и при третото хвърляне, когато Рико ми хвърли обратно топката, аз се видях изправен пред ужаса да имам вече два страйка. А да ме извадят в аут за страйкове беше немислимо. Тали току-що беше улучила топката без усилие. Тя беше на първа база и с нетърпение чакаше аз да ударя топката, за да може да напредне. Играехме на мой терен, с моята топка и моята бухалка. И всички тези хора гледаха.

Стъпих встрани от хоума. Умирах от ужас, че може пак да се проваля. Бухалката натежа в ръцете ми. Сърцето ми биеше лудо, а устата ми беше пресъхнала. Погледнах към баща си за помощ, а той каза: „Давай, Люк. Удари топката.“ Погледнах Каубой, чиято гадна усмивчица беше станала още по-гадна. Не знаех дали съм готов за топката, която щеше да хвърли.

Затътрих се обратно към хоума, стиснах зъби и се опитах да мисля за Мюжъл, но поражението не ми излизаше от ума и замахнах за много лека топка. Когато за трети път пропуснах, настъпи гробна тишина. Пуснах бухалката, вдигнах я и без да чувам нищо, се върнах при отбора си с разтреперани устни, като едва се сдържах да не заплача. Не смеех да погледна Тали, а още по-малко баща ми. Той не каза нищо, но сигурно ме проклинаше наум.

Исках да избягам вкъщи и да заключа вратите.

Следващият беше Трот, който хвана бухалката с дясната си ръка точно под надписа. Лявата му ръка както винаги висеше безпомощно и малко се смутихме, като гледахме как горкото момче се опитва да замахне. Той обаче се усмихваше и беше щастлив, че играе, а в момента това беше най-важното. Пропусна първите две топки и аз започнах да си мисля, че мексиканците ще ни победят с двайсет точки. Все пак Трот успя да изпрати следващата топка в лека парабола зад втора база, където поне четирима мексиканци я изпуснаха. Тали мина втора база и стигна до трета, а Трот се дотътри до първа.

И без това огромното ми унижение стана още по-страшно. Трот на първа, Тали на трета и само един аут.

Следващият бе Бо и тъй като той беше голям мъж без видими физически проблеми, Каубой отстъпи назад и хвърли с всичка сила. Първата му топка не беше много бърза, но докато стигна хоума, горкият Бо вече трепереше. Замахна едва след като Рико вече бе хванал топката, и Ханк се разтресе от смях. Бо му каза да си затваря устата, Ханк му отговори нещо, а аз си помислих, че може да стане семейна кавга в средата на първия ининг.

Втората топка беше малко по-бърза. Бо замахна малко по-бавно.

— Накарайте го да я хвърли отдолу! — изкрещя ни Б о, като се опитваше да го обърне на майтап.