Джон Гришам - Бялата къща

Мистър Спрюл пристъпи напред и каза на дядо:

— Ако го арестува, и ние си заминаваме. Още сега.

Дядо беше подготвен за това. Планинците бяха известни със способността да вдигнат лагера си и да изчезнат бързо и никой не се съмняваше, че мистър Спрюл говори сериозно. Щяха да си отидат за час обратно в Юрика Спрингс, при планините и незаконното си уиски. Щеше да стане направо невъзможно да се оберат осемдесет акра памук само с мексиканците. Всеки килограм беше жизненоважен. Всяка работна ръка.

— По-спокойно, Стик — каза дядо. — Дай да поговорим. И аз, и ти знаем, че братята Сиско са негодници. Те се бият често и мръсно. Струва ми се, че са попаднали на когото не трябва.

— Тук става въпрос за труп. Ясно ли е?

— Двама срещу един ми звучи като самоотбрана. Не е честно да се бият двама срещу един.

— Ама погледни го колко е едър.

— Както казах, братята Сиско са попаднали на когото не трябва. И двамата знаем, че те си го просеха. Остави момчето да разкаже.

— Не съм момче — сряза го Ханк.

— Кажи му какво стана — рече дядо, като се опитваше да спечели време. Ако нещата се провлачеха, може би Стик щеше да намери повод да си тръгне и да дойде някой друг път.

— Продължавай — каза Стик. — Дай да чуем твоята версия. Никой не ще да говори.

Ханк сви рамене и каза:

— Отидох до мястото на побоя и видях двете селянчета да удрят Доил. Намесих се и ги спрях.

— Кой е Доил? — попита Стик.

— Едно момче от Харди.

— Познаваш ли го?

— Не.

— Тогава как знаеш откъде е?

— Просто знам.

— По дяволите! — каза Стик и се изплю до Ханк. — Никой нищо не знае. Никой нищо не е видял. Половината град е бил там на място, а никой нищичко не знае.

— Звучи ми като двама срещу един — повтори дядо. — И си мери приказките. Ти си на моя имот, а тук има жени.

— Извинявайте — каза Стик, като докосна шапката си и кимна към мама и баба.

— Той просто ги е разтървал — обади се за пръв път баща ми.

— Не е точно така, Джеси. Чух, че след като боят свършил, той взел едно дърво и започнал да налага момчетата. Предполагам, че тогава е счупил черепа на Джери. Двама срещу един не е честно и знам, че става въпрос за братята Сиско, но не съм сигурен, че един от тях е трябвало да бъде убит.

— Не съм убивал никого — каза Ханк. — Аз спрях побоя.

И бяха трима, а не двама.

Време беше Ханк да уточни нещата. Струваше ми се странно Стик да не знае, че трима от братята Сиско са пострадали. Трябваше само да преброи размазаните лица. Но те вероятно бяха прибрани от роднините си и скрити вкъщи.

— Трима ли? — повтори невярващо Стик. Всички сякаш замръзнаха.

Дядо използва момента.

— Трима срещу един по никой начин не може да се приеме за убийство. Никой съдебен заседател в тоя окръг няма да го осъди, щом като са били трима на един.

За миг Стик сякаш се съгласи, но не искаше да се предаде.

— Стига да казва истината. Ще му трябват свидетели, а засега такива не се намират. — Стик отново се обърна към Ханк и каза: — Кои бяха тримата?

— Не съм ги питал за имената им, сър — отвърна с безупречен сарказъм Ханк. — Нямахме възможност да си разменяме любезности. Трима срещу един отнема време, особено ако ти си единият.

Смехът би разсърдил Стик, а никой не искаше да поема такъв риск. Затова само сведохме глави и се усмихнахме.

— Не ми се прави на интересен! — опита се да възвърне авторитета си Стик. — Още малко и ще кажеш, че имаш свидетели, нали?

Шегата се стопи в дълго мълчание. Надявах се Бо или Дейл да пристъпят напред и да кажат, че са видели боя. Тъй като семейство Спрюл току-що бе доказало, че при нужда може да лъже, струваше ми се логично някой от тях да потвърди версията на Ханк. Но никой не помръдна, никой дума не обели. Аз се отместих с няколко сантиметра и застанах точно зад майка ми.

Тогава чух думите, които щяха да променят живота ми. Сред напълно неподвижния въздух Ханк каза:

— Малкият Чандлър видя.

Малкият Чандлър едва не подмокри панталоните си.

Когато отворих очи, всички ме зяпаха втренчено. Баба и мама ми се сториха особено ужасени. Аз изглеждах и се чувствах гузен и веднага разбрах, че всички присъстващи вярват на Ханк. Аз бях свидетел! Бях видял боя.

— Ела тук, Люк — каза дядо и аз тръгнах колкото се може по-бавно към центъра на кръга. Вдигнах поглед към Ханк, който ме гледаше зверски. Хилеше се подигравателно и по физиономията му личеше, че е наясно в какво положение ме е поставил. Всички пристъпиха напред, сякаш ме заобикаляха.