Джон Гришам - Камерата

Сам запали цигара и предложи една на Гулит, единствения в Отделението, на когото даваше от цигарите си. Хенк Хеншоу отляво не пушеше. Постояха известно време мълчаливо, издухвайки облаци дим към редицата прозорци до тавана. Най-накрая Сам рече:

— Ще ми се размине, Гулит. Адвокатът ми казва, че имаме шанс.

— Вярваш ли му?

— Мисля, че да. Умно момче е.

— Не е ли странно, човече, адвокат да ти е собственият внук? Не мога да повярвам.

Гулит бе на трийсет и една, без деца, но женен. Често се оплакваше от жена си, която си имаше приятел в свободния свят. Бе жестока — никога не идваше да го види, а веднъж му бе написала кратко писмо, за да му съобщи добрата новина, че е бременна. Гулит се цупи два дни, а после призна на Сам, че години наред я е бил и самият той е имал връзки с други жени. След един месец тя отново му писа, за да се извини. Една приятелка й дала пари за аборт и в крайна сметка не искала да се развеждат. Гулит бе на върха на щастието си.

— Признавам, че е някак странно — каза Сам. — Не е взел нищо от мен, но прилича на майка си.

— Значи пристига тук господинчото и ти казва, че е отдавна изчезналият внук?

— Не. Не ми го каза веднага. Разговаряхме известно време и гласът му ми се стори познат. Като на баща му.

— Баща му е синът ти, нали?

— Да. Той умря.

— Синът ти е умрял?

— Да.

Най-сетне зелената книжка пристигна от килията на Проповедника с още една бележка, в която той споменаваше за прекрасния си сън отпреди две нощи. Наскоро придобил редкия талант да тълкува сънища и нямал търпение да сподели този със Сам. Сънят все още не му се бил разкрил докрай и щом му се изяснял напълно, щял да го разгадае и да го опише на Сам. Новината ще е добра, засега знаел само толкова.

Поне спря да пее, каза си Сам, като свърши да чете бележката и седна на леглото. Проповедникът пееше някакви религиозни песни, а и сам съчиняваше песни отгоре на всичко. От време на време го обземаше вдъхновение и огласяваше сектора с цяло гърло все едно по кое време на денонощието. Беше нешколуван тенор, без голям диапазон, но с невероятна сила. Гневните оплаквания никога не закъсняваха, когато новите му песни гръмваха из коридора. Самият Пакър обикновено се намесваше, за да престане този вой. Сам дори бе заплашвал, че ще направи постъпки в съда да ускорят екзекуцията на момчето, ако не спре този вой. Това бе садистичен ход, за който той по-късно се извини. Нещастното момче бе откачено и ако на Сам му оставаха достатъчно дни живот, той смяташе да приложи стратегията за луди, за която бе чел във въпросното дело от Калифорния.

Легна на леглото и започна да чете. Вентилаторът разлистваше страниците и раздвижваше лепкавия въздух, но само след няколко минути чаршафите под него подгизнаха от пот. Той спа в тази влага до ранните часове на зората, когато в Отделението стана почти хладно и чаршафите поизсъхнаха.

Обърн Хауз бе чудновата малка църква от жълти тухли и цветно стъкло. Беше оградена с грозна телена ограда всред сенчест двор почти в центъра на Мемфис. Жълтите тухли бяха изпъстрени с надписи, а цветните стъкла на прозорците бяха заменени с шперплат. Паството се бе разбягало на изток преди години, далеч от центъра, към сигурността на предградията. Бяха отнесли със себе си пейките, песнопойките и дори камбанарията. Остана само пазачът. В съседство се намираше порутен блок, а зад него бе занемарена сграда с държавни жилища, в които посетителките на Обърн Хауз бяха настанени по федерална програма.

Всички те бяха млади майки, още деца, чийто майки също са били деца, когато са ги родили, а бащите обикновено бяха неизвестни. Средната възраст бе петнайсет години. Най-младата бе на единайсет. Те идваха от блока с бебета в ръце, а понякога и с по-големи деца, влачещи се отзад. Идваха на тройки и четворки и превръщаха посещенията си в социално събитие. Други идваха сами и гледаха уплашено. Събираха се в стария олтар, сега приемна, където се попълваха необходимите документи. Чакаха с бебетата в ръце, докато проходилите играеха под столовете. Бъбреха с приятелките си, други момичета, също от програмата, които бяха дошли пеш до Обърн Хауз, тъй като колите бяха рядкост, а и те още нямаха шофьорски книжки.

Адам спря на малкия паркинг отстрани и попита пазача откъде се влиза. Той изгледа втренчено Адам, а после му посочи вратата, пред която стояха две момичета с бебета в ръце и пушеха. Мина между тях, кимна им, опитвайки се да бъде учтив, но те само го гледаха. Вътре видя още шест млади майки, седнали в пластмасови столове, а децата щапукаха из краката им. Млада жена зад едно бюро му посочи друга врата и му каза да завие наляво по коридора.