Джон Гришам - Камерата

Краят дойде бързо. Стрелките на часовника, които на моменти спираха през последните двайсет и четири часа, изведнъж бясно запрепускаха напред, След като си отиде лекарят, те побъбриха нервно за незначителни неща. Сам обиколи два пъти малката стая, измери я с крачки и после се облегна на стената срещу леглото. Говориха за Чикаго, за „Кравиц и Бейн“, Сам не можеше да си представи как в една сграда работят повече от триста адвокати. Един-два пъти избухваха в нервен смях и си размениха няколко напрегнати усмивки, докато чакаха следващото ужасно почукване на вратата, Чуха го точно в единайсет и петдесет и пет. Три резки почуквания, последвани от дълга пауза. Наджънт изчака малко преди да нахлуе вътре.

Адам веднага скочи на крака. Сам пое дълбоко въздух и стисна зъби. Насочи пръст към Адам.

— Чуй какво ще ти кажа — рече той твърдо. — Можеш да влезеш там с мен, но няма да оставаш.

— Знам. Самият аз не искам да остана, Сам.

— Чудесно. — Кривият пръст се отпусна, челюстите също, а лицето му помръкна. Сам се протегна и хвана Адам за раменете. Адам го привлече към себе си и нежно го притисна.

— Кажи на Лий, че я обичам — изрече Сам с пресекнал от вълнение глас. Той се отдръпна леко и погледна Адам в очите. — Кажи й, че съм мислил за нея до края. И че не й се сърдя, че не дойде. На нейно място и аз нямаше да искам да дойда, ако не се налагаше.

Адам кимна бързо, борейки се със сълзите. Всичко, каквото поискаш, Сам.

— Поздрави и майка си. Винаги съм я харесвал. Предай и на Кармен, че я обичам, тя е добро момиче. Съжалявам за всичко това, Адам. Ужасно наследство ви оставих.

— Ще се оправим, Сам.

— Знам. Ще умра много горд, синко, заради вас.

— Ще ми липсваш — каза Адам и сълзите потекоха по лицето му.

Вратата се отвори и полковникът влезе.

— Време е, Сам — рече той тъжно.

Сам го погледна, усмихвайки се храбро.

— Да тръгваме — каза той твърдо. Пръв беше Наджънт, после Сам и накрая Адам. Влязоха в камерата, която бе пълна с хора. Всички впериха очи в Сам и веднага отвърнаха погледи. Срамуват се, помисли си Адам. Срам ги е, че участват в това отвратително нещо.

Не смееха да погледнат и Адам.

Палачът Мънди и помощникът му стояха до стената. Двама униформени надзиратели се бяха залепили до тях. Лукас Ман и заместник-директорът застанаха близо до вратата. Вдясно лекарят нагласяваше апарата за ЕКГ и се опитваше да изглежда спокоен.

В средата на помещението, заобиколена от всевъзможните участници в събитието, бе самата осмоъгълна камера, която блестеше с новата си сребриста боя. Вратата й бе отворена, фаталният дървен стол стоеше в очакване, а зад него се виждаха покритите със завеси прозорци.

Вратата, която водеше навън от помещението, бе отворена, но въздухът бе неподвижен. Вътре бе като в сауна и всички бяха подгизнали от пот.

Двамата надзиратели хванаха Сам и го въведоха в газовата камера. Той преброи крачките — само пет от вратата до камерата — и изведнъж се озова вътре, седнал на стола. Огледа се, търсейки Адам. Ръцете на надзирателите се движеха бързо.

Адам стоеше точно до вратата. Облегна се на стената, за да почерпи сили, тъй като коленете му бяха омекнали и трепереха. Загледа се в хората в помещението, в камерата, в пода, в апарата за ЕКГ. Всичко бе толкова чисто! Прясно боядисаните стени. Блестящият бетонен под. Лекарят с неговите апарати. Стерилната, блестяща малка камера. Антисептичната миризма от химическата стая. Всичко бе безупречно чисто и хигиенично. Това би трябвало да е клиника, където хората идват да се лекуват.

Какво ще стане, ако повърна на пода, точно тук, в краката на добрия лекар, какво ще стане с твоята дезинфекцирана стаичка, Наджънт? Какво се казва по този въпрос в ръководството ти, Наджънт, ако аз просто се изповръщам тук, пред камерата? Адам се хвана за стомаха.

Вързаха ръцете на Сам с по два каиша всяка, после още по два за краката, върху чисто новите му панталони, а след това стегнаха отвратителната скоба на главата му, за да не се нарани, когато го порази смъртоносният газ. Ето го, завързан и готов. Всичко е спретнато и чисто, обеззаразено, безкръвно. Нищо няма да омърси това безупречно, морално убийство.

Надзирателите излязоха през тясната врата, горди от свършеното.

Адам го гледаше как седи там. Погледите им се срещнаха и за секунда Сам затвори очи.

Следващият бе лекарят. Наджънт му каза нещо, но Адам не можа да чуе думите. Той влезе вътре и свърза жицата, която излизаше от слушалката. Бързо свърши работата си.