Джон Гришам - Камерата

— Ами тогава няма да излизаме. Хайде да си стоим тук.

— Добре.

— Знаеш ли, отче, през тези няколко дни сърцето ми се трогна от неща, каквито не съм си представял. Но дори животът ми да зависеше от онзи мръсник отвън, пак щях да го мразя. И не мога да го превъзмогна.

— Омразата е ужасно нещо, Сам.

— Знам. Но не мога нищо да направя.

— Честно казано, и на мен не ми харесва особено.

Сам се усмихна на свещеника и го прегърна през рамо. Гласовете вън се усилиха и Наджънт нахлу в стаята.

— Сам, време е да се върнеш в твоята килия — заяви той.

Адам стана с омекнали от страх колене. Стомахът му бе свит на топка, сърцето му биеше лудо. Сам обаче бе невъзмутим. Той скочи от бюрото.

— Да тръгваме — рече.

Поеха след Наджънт в тесния коридор, където някои от най-едрите надзиратели в Парчман чакаха покрай стената. Сам хвана Адам за ръка и те тръгнаха бавно, а преподобният отец ги следваше.

Адам стискаше ръката на дядо си и не обръщаше внимание на вперените в тях погледи. Минаха през централната част на Отделението, през две врати и през решетките в края на сектор А. Вратата се затвори зад тях и те последваха Наджънт покрай килиите.

Сам погледна лицата на мъжете, които познаваше толкова добре. Намигна на Хенк Хеншоу, кимна смело на Дж. Б. Гулит, чиито очи бяха пълни със сълзи, и се усмихна на Сток Търнър. Всички те се бяха облегнали на решетките, с наведени глави. Страхът бе наложил своя отпечатък върху лицата им. Сам бе придал възможно най-смелия израз на лицето си.

Наджънт спря пред последната килия и почака да се отвори вратата. Тя силно щракна. Сам, Адам и Ралф влязоха, а Наджънт направи знак на охраната да затворят.

Килията бе тъмна, тъй като единствената крушка и телевизорът бяха изключени. Сам седна на леглото между Адам и Ралф Грифин. Облегна се на лакти и наведе глава.

Наджънт ги гледа за миг, но не можа да измисли какво да каже. Щеше да се върне след два часа, в единайсет, за да заведе Сам в изолационната.

Всички знаеха, че той ще се върне. Точно в този момент изглеждаше твърде жестоко да каже на Сам, че си тръгва и че ще се върне. Затова излезе и отиде до изолационната, където бяха вече донесли сгъваемо легло за последния час на осъдения. Той мина през малката стая и влезе в камерата, където се извършваха последните приготовления.

Щатският палач развиваше усилена дейност. Бе дошло неговото време. Беше нисък, жилав мъж и се казваше Бил Мънди. Имаше девет пръста и щеше да спечели петстотин долара, ако се проведе екзекуцията. По закон той бе назначен от губернатора. Сега стоеше в малък килер, известен като химическата лаборатория, на по-малко от два метра от газовата камера, и разглеждаше някакъв списък. Пред него върху плота имаше петстотинграмова кутия с таблетки натриев цианид, трилитрова бутилка със сярна киселина и петстотинграмова банка със сода каустик, двайсет и два литрова стоманена бутилка с анхидриден амоняк и голям контейнер с дестилирана вода. Върху друг, по-малък плот от неговата страна имаше три противогаза, три чифта гумени ръкавици, фуния, сапун за ръце, кърпи за ръце и парцал за миене на пода. Между двата плота бе съдът за смесване на киселината, поставен върху тръба, широка пет сантиметра, която отиваше в пода, минаваше под стената и излизаше на повърхността до камерата близо до лостовете.

Всъщност Мънди имаше три списъка. Единият съдържаше инструкции за смесването на химикалите; сярната киселина и дестилираната вода трябваше да се смесят, за да се получи концентрация от приблизително четирийсет и един процента; разтворът от сода каустик се получаваше чрез разтваряне на четиристотин грама сода каустик в два и половина галона вода; трябваше да се получат и още няколко разтвора за почистване на камерата след екзекуцията. Вторият списък съдържаше всички необходими химикали и материали. Третият описваше процедурата, която трябваше да се следва по време на самата екзекуция.

Наджънт разговаря с Мънди; всичко вървеше по план. Един от помощниците на палача уплътняваше прозорците на камерата. Цивилен член на екипа проверяваше каишите и коланите на дървения стол. Докторът се занимаваше с монитора за ЕКГ. Външната врата бе отворена и се виждаме, че линейката вече е паркирана отпред.

Наджънт погледна още веднъж списъците, въпреки че отдавна ги бе научил наизуст. Всъщност той дори бе написал още един — схема на екзекуцията.

Щеше да се използва от Наджънт, Мънди и помощника на Мънди. Представляваше номериран хронологичен списък на процедурите при екзекуцията: смесване на вода и киселина, затворникът влиза в камерата, вратата на камерата се заключва, натриевият цианид се смесва с киселината газът поразява осъдения, осъденият очевидно е в безсъзнание, осъденият със сигурност е в безсъзнание, конвулсиите на тялото на осъдения, последни видими движения, сърцето спира, дишането спира, изпускателният вентил се отваря, тези за оттичане също се отварят, отваря се въздушната клапа, трупът се изнася от камерата, обявява се смъртта на осъдения. До всяка точка имаше празен ред за записване на времето, изминало след изпълнението на предходната инструкция.