Джон Гришам - Камерата

Адам обаче бе много внимателен. Разказа хубавото, мрачното пропусна — изобщо не спомена за Джо Линкълн или за линчовете и не намекна за другите престъпления. Описа Сам като буен човек, направил ужасни грешки, който сега бе обладан от угризения. Мина му през ума да й покаже видеофилма с процесите на Сам, но после се отказа. Щеше да го направи по-късно. За тази вечер й стигаше. Понякога самият той просто не можеше да повярва на нещата, които бе научил през последните четири седмици. Щеше да бъде жестоко да я сломи с всичко това изведнъж. Много обичаше сестра си. Трябваха им години, за да обсъдят останалата част от историята.

Понеделник, шести август, шест часът сутринта Оставаха четирийсет и два часа. Адам влезе в канцеларията си и позвъни на Слатъри в Джаксън. Никой не вдигна телефона, разбира се, но се надяваше на съобщение от автомат, което да го насочи към друг номер на някой, който би могъл да му каже нещо. Слатъри бавеше решението за признаване на невменяемост; просто не му обръщаше внимание, сякаш бе съвсем обикновен иск.

Обади се на справки и получи домашния телефонен номер на Ф. Флин Слагъри, но реши да не го безпокои. Можеше да почака до девет.

Адам бе спал по-малко от три часа. Пулсът му биеше силно, адреналинът му се покачваше. На клиентът му оставаха още само четирийсет и два часа, и дявол да го вземе, Върховният съд на Мисисипи трябваше да вземе някакво решение. Не беше честно да се бавят с проклетите петиции, когато можеше вече да тича с тях до други съдилища. Повиши глас и заговори по-остро, ясно съзнавайки, че помощникът няма никакъв контрол върху деветте съдии. Тресна слушалката, руга стените няколко минути, после подскочи, когато телефонът отново иззвъня. Хвърли се към него.

Секретарят на Пети областен го информира, че съдът е отхвърлил иска на Сам за неефективна защита. Съдът бил на мнение, че процедурата изключва разглеждането на подобен иск. Трябвало е да бъде подаден преди много години. Съдът не смятал, че доводът е основателен.

— Тогава защо се разтакава цяла седмица? — попита Адам. — Можеха да стигнат до това дребнаво решение още преди десет дни.

— Веднага ще ви изпратя копие по факса — каза чиновникът.

— Благодаря. И ме извинете.

— Дръжте връзка с нас, мистър Хол. Ще ви чакаме на телефона.

Адам затвори слушалката и отиде да намери кафе. Дарлийн пристигна рано, в седем и трийсет, с уморен и съсипан вид. Донесе факса от Пети областен съд и една кифла със стафиди. Адам я помоли да изпрати по факса петицията за решение по иска за неефективна защита до Върховния съд на САЩ. Бе подготвяна три дни и мистър Оландър от Вашингтон бе казал на Дарлийн, че Съдът вече я разглежда.

Телефонът иззвъня в осем. Съдебният секретар в Джаксън уведоми Адам, че Върховният съд на Мисисипи току-що е отхвърлил последната петиция и че вече може да подаде до Федералния съд. Факсовете били вече изпратени.

Още преди девет сутринта бе претърпял вече две загуби. Беше понеделник.

Дарлийн донесе два аспирина и чаша вода. Адам прегледа петициите, които трябваше да се подадат по последния иск — невменяемост. Изглеждаше напълно безнадеждно.

Главата му се пръскаше, докато прибираше огромните папки с делото Кейхол в голям куфар и картонен кашон. Даде на Дарлийн списък с инструкции. После напусна клона на „Кравиц и Бейн“ в Мемфис, за да не се върне там никога повече.

Полковник Наджънт чакаше нетърпеливо да се отвори вратата, после се втурна по коридора, следван от осем члена от подбрания за екзекуцията екип. Нахлуха в тишината на сектор А с деликатността на гестаповски отряд — осем едри мъже, половината от тях — униформени, предвождани от дребен наперен петел. Той спря пред килия №6, където Сам лежеше на леглото. Другите затворници мигновено скочиха и се залепиха за решетките. Ръцете им висяха навън.

— Време е да отидем в наблюдаваната килия, Сам — заяви притеснено Наджънт, сякаш това наистина го безпокоеше. Хората му се наредиха покрай стената зад него.

Сам бавно се смъкна от леглото и отиде до решетките. Погледна сърдито към Наджънт и попита:

— Защо?

— Защото аз казвам.

— Но защо да се местя през осем врати на сектора? Какъв е смисълът?

— Процедурата е такава, Сам. Пише го в правилника.

— Значи няма някаква смислена причина, така ли?

— Не е необходимо. Обърни се.

Сам отиде до мивката и дълго си ми зъбите. После отиде до тоалетната и се изпика с ръце на хълбоците. След това си изми ръцете. Наджънт и неговите момчета го наблюдаваха и беснееха. Сам запали цигара, пъхна я между зъбите си и протегна ръце зад гърба си през тесните пролуки. Наджънт щракна белезниците върху китките на ръцете му и кимна да отворят вратата в края на сектора. Сам пристъпи в коридора. Кимна на Дж. Б. Гулит, който гледаше ужасен и готов да се разплаче, намигна на Хенк Хеншоу.