Джон Гришам - Камерата

— Остават ни осем дни — каза Наджънт, сякаш само той го знаеше.

— Мисля, че са девет — каза Ман. И двамата стояха прави.

— Следващата сряда не се брои. Остават ни осем работни дни.

— Все едно.

Наджънт седна вдървено на стола си.

— Имам да ти кажа две неща. Първо, ето правилника за екзекуциите, който съставих. Протокол. От А до Я. Съвършено организиран и индексиран.

Прегледай го, за да се уверим, че е актуален.

Ман погледна към черната папка, без да я докосва.

— И второ, бих искал да получавам всеки ден рапорт за всички обжалвания. Доколкото разбирам, до тази сутрин не са се явили някакви юридически пречки.

— Така е, сър — отвърна Ман.

— Държа да получавам всяка сутрин писмена информация за новоподадените молби.

— В такъв случай си вземете адвокат, сър. Не сте ми началник и за нищо на света няма да пиша нищо, с което да разнообразявам сутрешното ви кафе. Ще ви уведомя, ако се случи нещо, но няма да се превръщам в писар.

О, тази анархия на цивилния живот. Наджънт мечтаеше за военна дисциплина. Проклети адвокати.

— Добре. Ще прегледаш ли протокола?

Ман го отвори и прелисти няколко страници.

— Знаете ли, че сме се справили с четири екзекуции без всичко това?

— Честно казано, много съм изненадан.

— Аз пък, честно казано, не съм. Неприятно ми е да го кажа, но сме доста добри в тая работа.

— Виж какво, Лукас, и аз не изпитвам удоволствие от всичко това — каза замислено Наджънт. — Филип ме помоли да го направя. Надявам се, че екзекуцията ще се отложи. Наистина. Но ако това не стане, трябва да сме подготвени. Искам да мине гладко.

Разбирайки, че това е явна лъжа. Ман взе ръководството. Наджънт трябваше да присъства на екзекуция и вече броеше часовете, а не дните, които оставаха. Нямаше търпение да види как връзват Сам за стола.

Лукас кимна и излезе. В коридора се размина с Бил Мънди, палача на щата. Очевидно се бе запътил към кабинета на Наджънт, за да си поговорят спокойно за екзекуцията.

Адам пристигна в библиотеката на затвора в три и ето следобед. Денят бе започнал с кашата, забъркана от пияната Лий, и бе продължил само с ядове.

Бе седнал зад бюрото си и пиеше кафе, опитвайки се да се пребори с главоболието и да поработи, когато в разстояние на десет минути Дарлийн му донесе един факс от Ню Орлиънс и друг от Окръжния съд. Беше изгубил и на двете места. Пети областен съд поддържаше решението на Федералния съд относно иска на Сам, че газовата камера противоречи на конституцията, защото е отживяла времето си и е жесток начин за умъртвяване, а Окръжният съд отхвърляше иска, с който се твърдеше, че Бенджамин Кийз е защитавал Сам неефективно. Адам изведнъж забрави главоболието си. След един час от Вашингтон му позвъни секретарят по делата със смъртни присъди мистър Ричард Оландър, който се интересуваше от плановете на Адам за обжалване и за евентуални бъдещи молби на защитата. Той каза на Адам, че остават още само осем работни дни, сякаш Адам имаше нужда от напомняне. Трийсет минути след обаждането на Оландър позвъни съдебният секретар на Пета област, за да нита Адам кога смята да обжалва решението на Окръжния съд.

Адам обясни и на двамата, че ще подготви обжалванията колкото се може по-бързо и ще се опита да ги подаде до края на деня. Помисли си, че при подобна публика е доста обезкуражаващо да се занимаваш с право. На този етап съдилища и съдии го наблюдаваха, за да видят следващия му ход. Звъняха му съдебни секретари и го питаха за бъдещите му планове. Причината бе очевидна и съвсем не насърчителна. Интересуваха се дали Адам ще успее да открие магическия аргумент, с който ще предотврати екзекуцията. Загрижени бяха само За техническите подробности. Секретарите по делата със смъртни присъди бяха получили нареждане от началниците си да следят зорко работата в малкото дни преди екзекуцията, за да могат съдилищата бързо да издават Решения, обикновено в ущърб на ищеца. Съдиите не обичаха да четат информации в три сутринта. Искаха да имат на писалищата си копията от последните молби много преди официалното им получаване.

Фелпс му позвъни в кантората предобед с новината че не е открил Лий. Бе проверил всички изтрезвителни и възстановителни заведения на разстояние сто мили, но Лий Бут не бе постъпила в нито едно от тях. Продължавал да търси, въпреки че бил много зает със заседания и други подобни.

Сам пристигна в затворническата библиотека с трийсет минути закъснение и в мрачно настроение. Бе узнал лошата новина от телевизията, по канала на Джаксън. Точно по него брояха оставащите му дни. Само още девет. Той седна до масата и впери празен поглед в Адам.