Джон Гришам - Камерата

— Сутринта прочетох във вестника.

— Ще се оправи, но няма да може да надзирава екзекуцията. Има един откачен, казва се Джордж Наджънт, помощник главен надзирател, който ще координира всичко. Той е комендант. Полковник от запаса, направо побъркан.

— Всъщност за мен това няма значение. Той не може да изпълни смъртната присъда без разрешението на съда.

— Така е. Просто исках да знаете що за човек е.

— Нямам търпение да се запозная с него.

— И още нещо. Имам приятел, състудент от Юридическия факултет, който сега работи в екипа на губернатора. Позвъни ми тази сутрин. Изглежда, че губернаторът е загрижен за екзекуцията на Сам. Според приятеля ми, който несъмнено е бил инструктиран от губернатора да ме посъветва да говоря с вас, те биха искали да проведат заседание с цел помилване може би след два дни.

— Близки ли сте с губернатора?

— Не. Презирам го.

— И аз. И клиентът ми.

— Ето защо губернаторът е наредил на моя приятел да ми позвъни. Изглежда, че храни сериозни съмнения дали Сам трябва да бъде екзекутиран.

— Вярвате ли в това?

— Не съвсем. Губернаторът изгради авторитета си за сметка на Сам Кейхол и съм сигурен, че в момента разработва план за интервютата, които ще даде на средствата за масова информация през следващите осем Но какво ще загубим?

— Нищо.

— Идеята не е лоша.

— Напълно я подкрепям. Клиентът ми обаче изрично ми нареди да не настоявам за такова заседание.

Ман вдигна рамене, сякаш действително не го бе грижа какво прави Сам.

— Значи всичко зависи от Сам. Направил ли е завещание?

— Да.

— А за погребението?

— В момента го обсъждаме. Иска да бъде погребан в Клангън.

Тръгнаха към изхода.

— Тялото се пренася в дом на покойника в Индианола, недалеч оттук. Оттам ще бъде предадено на семейството. Всички посещения приключват четири часа преди екзекуцията. Оттам нататък Сам може да приеме само двама души — адвоката си и свещеника. Ако желае, може да избере и двамата си свидетели.

— Ще говоря с него.

— Трябва ни списъкът на посетителите до края. Обикновено са членове на семейството и близки приятели.

— Списъкът ще бъде много кратък.

— Знам.

Всеки обитател на Отделението познаваше процедурата, въпреки че никога не беше издавана в писмен вид. Ветераните, включително и Сам, бяха преживели четири екзекуции през последните осем години и при всяка една от тях процедурата бе спазена до най-малки подробности. Старите разговаряха шепнешком помежду си и обикновено бързо предаваха описанията за последните часове на новите, повечето от които пристигаха в Отделението с немия въпрос: Как се прави? А надзирателите обичаха да говорят за това.

Последното ядене се сервираше в малка стая близо до входа, наричана просто предната канцелария. В нея имаше бюро, няколко стола, телефон и климатична инсталация и именно в тази стая осъденият прекарваше по-голямата част от последните четирийсет и осем часа. Там приемаше последните си посетители, седеше и слушаше, окато адвокатите му се опитваха да му обяснят защо нещата не се развиват според плана. Беше обикновена стая с решетки на прозорците. Последното съпружеско посещение се провеждаше там, ако затворникът беше готов за него. Охраната и служители на затвора обикаляха отвън по коридора.

Стаята не бе предвидена за последните часове преди екзекуцията, но през осемдесет и втора, при екзекуцията на Теди Доил Мийкс — първата от много години насам, изведнъж се появи необходимостта от такава стая. За всякакви цели. Нямаше друго име, освен предната канцелария. Телефонът на бюрото бе последният, използван от адвоката на осъдения. По него се получаваше последното съобщение, че няма да има повече отлагания и обжалвания. Тогава той поемаше по дългия път до сектор А, до далечния му край, където клиентът му чакаше в наблюдаваната стая.

Не бе нищо повече от обикновена килия, през осем врати от килията на Сам. Два на три метра, с легло, мивка и тоалетна. Копие на килията на Сам. Беше последната по коридора и най-близката до изолационната, която се намираше до газовата камера. В деня преди екзекуцията извеждаха осъдения за последен път от килията му и го настаняваха в наблюдаваната килия. Преместваха и личните му вещи, което ставаше бързо. Там той чакаше. Обикновено гледаше собствената си лична драма по телевизията, докато местните телевизионни канали предаваха новини за последните обжалвания.

Адвокатът му чакаше с него, седнал на паянтовото легло, и гледаше последните новини. Адвокатът често притичваше до предната канцелария. В килията можеше да влиза и свещеник или духовен наставник.