Джон Гришам - Камерата

С падането на мрака в Отделението настъпваше пълна тишина. Някои от затворниците гледаха телевизия. Други се молеха. Трети лежаха в леглата си и се питаха кога ли ще дойде и техният час. Всички външни прозорци на коридора бяха затворени и залостени. Отделението бе заключено. Но през стените се чуваха гласове и отвън проникваше светлина. За хора, които седят с часове в тесни килии, виждат и чуват всичко, суетнята около някаква нова дейност съсипваше нервите.

В единайсет часа директорът на затвора и неговият екип идваха в сектор А и спираха пред наблюдаваната стая. В този момент надеждата за отлагане бе вече изчезнала. Осъденият седеше на леглото си и държеше ръцете на адвоката и свещеника. Директорът съобщаваше, че е време за изолационната. Вратата на килията щракваше и се отваряше, а затворникът излизаше в коридора. Другите затворници, повечето от които плачеха, викаха в знак на подкрепа. Изолационната бе на пет-шест метра от наблюдаваната стая. Осъденият преминаваше по средата между две редици въоръжени и яки надзиратели — най-яките, които директорът можеше да намери. Почти никога не се оказваше съпротива, тъй като от нея нямаше никаква полза.

Директорът въвеждаше осъдения в малка стая три на три метра, в която нямаше нищо освен едно сгъваемо легло. Осъденият сядаше на леглото, отново с адвоката си от едната страна и свещеника от другата. В този момент директорът, незнайно защо, чувстваше потребност да прекара няколко минути с осъдения, сякаш бе последният човек, с когото осъденият искаше да си по-бъбри. Най-накрая директорът си отиваше. В стаята настъпваше тишина. Обикновено молитвите се довършваха в този момент. Оставаха само минути.

До изолационната се намираше газовата камера. Цялото помещение беше четири и половина на три и половина метра, а самата камера бе по средата. Палачът имаше доста работа, докато осъденият се молеше в изолационната. Директорът, адвокатът на затвора, лекарят и няколко надзиратели извършваха подготовката. На стената се поставяха два телефона, в случай че се отсъдеше отлагане в последната минута. Отляво се намираше малко помещение, където палачът смесваше своите разтвори. Зад камерата имаше три прозореца, четирийсет и пет на осемдесет сантиметра, закрити с черни завеси. От другата страна на прозорците се намираше помещението за очевидци.

В дванайсет без десет лекарят влизаше в изолационната и допираше слушалката си до гърдите на затворника. После си отиваше и влизаше директорът, за да заведе осъдения до камерата.

Зад прозорците бе винаги пълно с хора, които желаеха да помогнат или да наблюдават как умира човек. Вкарваха го, завързваха го, затваряха вратата и го убиваха.

Бе доста проста процедура със съвсем малки разлики при отделните случаи. Например когато поставили Бъстър Моук на стола и затегнали половината каиши, телефонът в камерата иззвънял. Отвели го обратно в изолационната, където прекарал шест часа в мъчително очакване, докато дойдат отново да го вземат. Най-хитър от всичките четирима се оказал Джъмбо Парис. Дългогодишен наркоман, преди да влезе в затвора, той започнал да иска валиум от психиатъра много време преди екзекуцията Поискал да прекара последните часове сам, без адвокат или свещеник, а когато дошли да го вземат от наблюдаваната стая, той се бил дрогирал. Очевидно си събирал валиума дълго време. Наложило се да го пренесат в изолационната, където поспал спокойно. После го завлекли в камерата и му дали последната доза. Беше хуманна и обмислена процедура. До самия край осъденият оставаше в килията си, до другарите. В Луизиана ги преместват от Отделението в малка сграда наречена Дом на смъртта. Там прекарват последните три дни под непрекъснато наблюдение. Във Вирджиния ги местят в друг град.

Килията на Сам се намираше през осем врати или на около петнайсет метра от наблюдаваната стая. Още шест метра до изолационната и други четири до камерата. Сам много пъти бе пресмятал, че от средата на леглото се намира приблизително на около двайсет и пет метра от газовата камера.

Във вторник сутринта той отново пресметна разстоянието и внимателно отбеляза поредното Х на календара си. Осем дни. Беше тъмно и горещо. Спа лошо и прекара по-голямата част от нощта седнал пред вентилатора.

Оставаше около час до закуската и кафето. Днес щеше да бъде три хиляди четиристотин четирийсет и деветият му ден в Отделението, като в тази цифра не се включваше времето, прекарано в окръжния затвор в Гринвил при първите два процеса. Оставаха му само осем дни.