Джон Гришам - Камерата

Чаршафите му бяха подгизнали от пот и докато лежеше на леглото и гледаше към тавана, за сетен път се замисли за смъртта. Самият акт нямаше да бъде толкова ужасен. По обясними причини никой не знаеше как точно действа смъртоносният газ, но беше сигурно, че е бързо. Може да му дадат увеличена доза, та да умре много преди тялото му да спре да се гърчи и подскача. Може би след първото вдишване щеше да изгуби съзнание. Във всеки случай нямаше да продължи дълго. Бе наблюдавал жена си как се топи и страда от рака, как роднините му остаряват и креят. Разбира се, че бе по-добре да си отиде по този начин.

— Сам — прошепна Дж. Б. Гулит. — Станал ли си вече?

Сам отиде до вратата и се облегна на решетките.

— Да. Станал съм. Май не ще мога да заспя повече. — Запали първата цигара за деня.

— И аз. Кажи ми, че няма да се случи, Сам.

— Няма да се случи.

— Сериозно ли говориш?

— Да. Съвсем сериозно. Моят адвокат ще пусне тежката артилерия. Може би ще ме изведе оттук след няколко седмици.

— Тогава защо не можеш да заспиш?

— Много се вълнувам, че ще изляза оттук.

— Говори ли с него за мен?

— Не още. Сега си има достатъчно проблеми. Щом изляза, ще се заловим с твоето дело. Само се успокой. Опитай се да поспиш.

Гулит бавно прибра ръцете си вътре и леглото му изскърца. Сам поклати глава, чудейки се на невежеството на момчето. Допуши цигарата си и я хвърли в коридора. С това нарушение на реда щеше да си навлече рапорт. Като че ли имаше някакво значение.

Внимателно свали машината от полицата. Имаше да казва някои неща и да напише няколко писма.

Джордж Наджънт влезе в Отделението с походката на генералисимус и погледна неодобрително и сърдито косата и нелъснатите ботуши на русия надзирател.

— Подстрижи се или ще напиша рапорт. И си лъсни ботушите.

— Да, сър — каза момчето и за малко не отдаде чест.

Наджънт тръсна глава и кимна към Пакър, който го поведе към сектор А.

— Номер шест — каза Пакър и отвори вратата.

— Остани тук — заповяда Наджънт. Ботушите му скърцаха, докато маршируваше по коридора и поглеждаше с отвращение във всяка килия. Спря пред килията на Сам и надникна вътре.

Сам бе по гащета, а слабото му и сбръчкано тяло лъщеше от пот. Тракаше на машината. Мярна непознатия, който го гледаше втренчено през решетките, и продължи да пише.

— Сам, аз съм Джордж Наджънт.

Сам удари няколко клавиша. Името му бе непознато, но предположи, че е някой от началниците, след като има достъп до секторите на Отделението.

— Какво искаш? — попита Сам, без да отделя поглед от машината.

— Ами исках да се запознаем.

— Приятно ми е, а сега изчезвай.

Гулит отдясно и Хеншоу отляво се залепиха за решетките на няколко крачки от Наджънт и се изкикотиха след отговора на Сам.

Наджънт ги изгледа сърдито и се прокашля.

— Аз съм помощник главен надзирател и Филип Найфе ми възложи да отговарям за твоята екзекуция. Трябва да обсъдим някои неща.

Сам се съсредоточи върху писането и изруга, когато натисна погрешен клавиш. Наджънт чакаше.

— Ще ми отделиш ли няколко минути от ценното си време, Сам?

— По-добре го наричай мистър Кейхол — добави услужливо Хенк Хеншоу. — Той е с няколко години по-възрастен от теб, а това означава много за него.

— Откъде ковна тия ботуши? — попита Гулит, втренчил поглед в краката на Наджънт.

— Вие двамата се прибирайте — каза строго Наджънт. — Трябва да поговоря със Сам.

— Точно сега мистър Кейхол е зает — рече Хеншоу. — Май е по-добре да дойдеш по-късно. За мен ще бъде удоволствие да ти уредя среща.

— Да не си някой от ония военни тъпанари? — попита Гулит.

Наджънт застина, после завъртя глава надясно и наляво.

— Заповядвам ви да се приберете, разбрахте ли? Трябва да говоря със Сам.

— Не се подчиняваме на заповеди — каза Хеншоу.

— Е, и какво ще направиш? — попита Гулит. — Ще и хвърлиш в карцера ли? Ще ни оставиш на корени и шикалки ли? Ще ни приковеш към стената? Абе що просто не се гръмнеш?

Сам остави пишещата машина на леглото и отиде до решетките. Дръпна силно от цигарата и издуха дима към Наджънт.

— Какво искаш? — попита той.

— Трябва да изясним някои неща.

— Като например?

— Направи ли си завещанието?

— Това не е твоя работа. Завещанието е личен документ и може да се види само след като се легализира това става след смъртта на съставителя. Такъв е законът.

— Ама че тъпанар! — изкрещя Хеншоу.

— Не мога да повярвам — намеси се Гулит. — Откъде ли е изкопал Найфе тоя кретен?