Джон Гришам - Камерата

— Но и ти си тъпак, че дойде днес тук.

— Не съвсем. Никой няма да ти повярва, ако пропееш. Ей богу, те и без това те смятат за луд. Но, тъй или иначе, предпочитам нещата да си останат такива каквито са. Не ми трябва излишен шум. Просто се примири, Сам, и недей да шукваш.

Сам внимателно запали нова цигара и изтръска пепелта на пода.

— Изчезвай оттук, Уедж. И не се връщай повече.

— Естествено. Не ми е приятно да ти го кажа, Сам, но се надявам да те вкарат в камерата.

Сам стана и отиде до вратата. Надзирателят отвори и го отведе.

Седнаха на последния ред в киното и задъвчиха пуканки като двама тийнейджъри. Киното бе идея на Адам. Тя остана три дни в стаята си, с вируса, но до събота сутрин запоят свърши. Той бе избрал ресторанта за обяд, с аламинути и без алкохол в менюто. Тя се натъпка с палачинки, полети с орехов крем и сметана.

Филмът бе уестърн, в който индианците бяха добрите, а каубоите — лошите. Всички белолики бяха лоши и накрая намериха смъртта си. Лий изпи две големи кока-коли. Косата й беше чиста и опъната зад ушите. Очите й отново бяха хубави, с прояснен поглед. Лицето й бе гримирано, а белезите от изминалата седмица — прикрити. Изглеждаше чудесно, както винаги с джинси и памучна риза. И беше трезва.

Почти нищо не споменаха за миналия четвъртък, когато Адам бе спал до вратата. Решиха да го обсъдят по-късно, в някой момент в бъдещето, когато тя ще може спокойно да говори за това. Той нямаше нищо против. Тя ходеше по въже, люлееше се на ръба на тъмната бездна на алкохолизма. Адам щеше да я предпази от терзанията и отчаянието. Щеше да направи живота й приятен и радостен. Никакви разговори за Сам и извършените от него убийства. Никакви разговори за Еди и за историята на семейство Кейхол.

Тя беше негова леля и той много я обичаше. Тя бе крехка, болна и се нуждаеше от неговата подкрепа.

В неделя призори Филип Найфе се събуди с остри болки гърдите и бе откаран в болницата в Кливланд. Живееше в модерна къща, недалеч от Парчман, с жена си, която бе на четирийсет и една години. Пътуваха с линейката двайсетина минути и когато го вкараха на носилка в отделението за спешни случаи, вече му беше поразминало.

Жена му чакаше неспокойно в коридора, докато сестрите се суетяха наоколо. Тя бе чакала там и друг път, преди три години, когато той получи първия сърдечен удар.

Млад лекар с мрачно изражение и обясни, че ударът е бил лек, че състоянието му се е стабилизирало и сега си почива под въздействието на лекарствата. Ще го следят внимателно през следващите двайсет и четири часа и ако всичко върви добре, ще си бъде вкъщи след по-малко от седмица.

Абсолютно му забраниха всякакъв контакт с Парчман и с екзекуцията на Сам Кейхол. И никакви телефонни разговори.

Сънят идваше все по-трудно. Обикновено Адам четеше около час в леглото. Още докато учеше, бе установил, че юридическите публикации са чудесно приспивателно. Сега обаче, колкото повече четеше, толкова повече го обземаше тревога. Съзнанието му бе обременено със събитията от последните две седмици, със срещите, които бе имал, с нещата, които бе научил, и с местата, които бе посетил. А това, което предстоеше, не му даваше мира.

В събота през нощта спа неспокойно, будеше се често и дълго не можеше отново да заспи. Последния път, когато се събуди, слънцето вече бе изгряло. Наближаваше осем часът. Вечерта Лий бе обещала кулинарни подвизи. Някога правела много добре наденица с яйца, каза му тя, а с пържените филийки можел да се Справи всеки. Но след като си обу джинсите и навлече някаква фланелка, Адам не усети никаква миризма от кухнята.

Беше тихо. Той я повика и погледна кафеварката — беше наполовина пълна. Вратата на спалнята й бе отворена, а лампата — угасена. Той бързо провери във всички стаи. Нямаше я и на терасата. Прималя му. Изтича на паркинга, но от колата й нямаше и следа. Мина бос по нагорещения асфалт и попита портиера кога е излязла Той провери в бележника си и каза, че е било преди близо два часа. Изглеждала добре, добави той.

Намери го на канапето в кабинета. Дебелото неделно издание на „Мемфис Прес“, пълно с новини и реклами. Най-отгоре се виждаше снимка на Лий, направена на благотворителен бал преди една година. Бе обща снимка на мистър и мисис Фелпс Бут, застанали пред обектива на камерата. Лий бе ослепителна, в черна рокля с голи рамене, а Фелпс бе във фрак. Имаха вид на чудесна щастлива двойка.

Историята бе последното откритие на Тод Маркс, свързано с Кейхол. Всеки материал ставаше все по-жълт. Започваше почти добронамерено със седмично обобщение на събитията около екзекуцията. Отново бяха споменати Макалистър, Роксбър, Лукас Ман и Найфе, които решително отказваха всякакви коментари. После тонът бързо ставаше злонамерен, когато описваше Лий Кейхол Бут; известна светска дама в Мемфис, съпруга на прочутия банкер Фелпс Бут от старо богато семейство, общественичка, леля на Адам Хол и представете си, дъщеря на небезизвестния Сам Кейхол!