Джон Гришам - Камерата

— Защо е трябвало да убива жената на Доугън?

— Защото е била с него в леглото, когато къщата е хвръкнала във въздуха.

— Защо му е било нужно да убива сина на Доугън?

— За да затвори устата на Доугън. Не забравяй, че когато той давал показания, синът му е бил в неизвестност от два месеца.

— Никога не съм чел нищо за сина.

— Не се разчу. Станало е в Германия. Посъветвахме Доугън да го запази в тайна.

— Не разбирам. Доугън не е споменал друго име на процеса, освен Сам. Защо след това е трябвало лицето Хикс да го убива?

— Защото той все още е знаел някои тайни. И защото е свидетелствал срещу друг клановец.

Адам счупи две черупки и пусна фъстъците пред един тлъст гълъб. Летнър изпразни кесийката и хвърли шепа обелки на тротоара, близо до една чешма. Беше почти обед и десетки чиновници бързаха през парка, устремени към дългоочаквания трийсетминутен обяд.

— Гладен ли си? — попита Летнър, поглеждайки часовника си.

— Не.

— Жаден ли си? На мен ми се пие бира.

— Не. Каква е връзката между лицето Хикс и мен?

— Сам е единственият жив свидетел и трябва да замлъкне завинаги след две седмици. Ако умре, без да проговори, тогава лицето Хикс може да живее спокойно. Но ако това не стане, лицето Хикс ще продължи да се тревожи. И ако Сам започне да приказва, някой може да пострада.

— Аз ли?

— Ти си единственият, който се опитва да открие истината.

— Мислиш, че е някъде наблизо ли?

— Вероятно. А може би е далеч или никога не е съществувал.

Адам погледна през рамо с пресилен израз на уплаха.

— Знам, че звучи налудничаво — каза Летнър.

— Лицето Хикс е в безопасност. Сам няма да проговори.

— Съществува потенциална опасност, Адам. Исках просто да го знаеш.

— Не се плаша. Ако Сам ми каже името на лицето Хикс сега, ще го изкрещя по улиците и ще подам тонове жалби. Но за съжаление няма да има никаква полза. Твърде късно е да се търси нова вина.

— Ами губернаторът?

— Съмнявам се, че ще направи нещо.

— Добре, но искам да внимаваш.

— Благодаря, ще го направя.

Хайде да пийнем по една бира. Трябва да го държа далече от Лий, помисли си Адам. — Дванайсет без пет е. Ти, разбира се, не почваш толкова рано.

— О, понякога почвам още на закуска.

Лицето Хикс седеше на една пейка в парка с вестник пред лицето и гълъби около краката. Беше на около трийсетина метра от тях и не можеше да чуе какво си говорят. В стареца до Адам той разпозна агента от ФБР, чието лице се бе появило във вестниците преди години. Щеше да го проследи и да разбере кой е и къде живее.

На Уедж това му идваше добре, тъй като Мемфис му бе омръзнал. Момчето работеше в кантората, пътуваше до Парчман, спеше в апартамента и, изглежда, работеше на празни обороти. Уедж следеше внимателно всички новини. Името му не се споменаваше никъде. Никой не знаеше за неговото съществуване.

Бележката върху плота бе с точната дата. Бе определила и времето — седем и петнайсет вечерта. Почеркът на Лий, който по принцип бе нечетлив, сега бе още по-разкривен. Съобщаваше му, че си ляга, тъй като може би има грип. Ако обича, да не я безпокои. Ходила на лекар и той й казал, че ще й мине с повече сън. За да бъде още по-убедителна, бе поставила шишенце с лекарство до наполовина пълна чаша с вода. На етикетчето бе написана днешната дата.

Адам бързо провери кошчето за боклук под мивката — нямаше остатъци от пиене.

Тихо сложи замразената пица в микровълновата печка и излезе на терасата да наблюдава корабите по реката.

Първото хвърчило сутринта пристигна скоро след закуска докато Сам, обут в широките си шорти, се облягаше На решетките с цигара в уста. Беше от Проповедника и носеше лоши новини. В него се казваше:

Скъпи Сам,

Сънят свърши. Бог ми се яви снощи и най-накрая ми показа останалата част от пътя. По-добре да не го беше правил. Подсказа много неща и ще ти ги обясня, ако искаш. Смисълът е, че скоро ще идеш при него. Каза ми да ти съобщя да се оправиш с него. Той те чака. Пътуването ще бъде трудно, но наградата ще си струва труда.

Обичам те.

Приятно пътуване, промърмори на себе си Сам, смачка листчето и го хвърли на пода. Състоянието на момчето се влошаваше и нямаше начин да му помогне. Сам вече бе подготвил няколко молби, които да се попълнят в подходящия момент в бъдеще, когато брат Ранди съвсем откачи.

Той видя Гулит да протяга ръце през решетките на съседната килия.

— Как си, Сам? — попита най-накрая Гулит.

— Бог ми е сърдит — каза Сам.