Джон Гришам - Камерата

— Как е Сам? — попита той най-накрая.

— Остават му четиринайсет дни. Ти как би се чувствал на негово място?

— Мисля, че щях да се моля. Горещо.

— Той още не е стигнал дотам, но и това ще стане скоро.

— Ще го екзекутират ли?

— Запланувано е да стане. Засега няма решение, което да го отмени.

Летнър изсипа шепа фъстъци в устата си.

— Ами дано да имате късмет. След посещението ти се хванах, че мисля за вас със Сам.

— Благодаря ти. Значи си дошъл до Мемфис, за да ми пожелаеш късмет.

— Не само затова. След като си отиде, мислих много за Сам и за бомбения атентат срещу Крамер. Прегледах личния си архив, който не бях отварял от години. Спомних си много неща. Позвъних на някои стари приятели и си разказахме истории от войната срещу Клана. Такова беше времето тогава.

— Съжалявам, че не съм бил свидетел на това време.

— Така или иначе, помислих си, че трябва да ти кажа още някои работи.

— Като например?

— Нещо свързано с Доугън. Нали знаеш, че той умря една година, след като даде показания.

— Сам ми каза.

— Той и жена му загинали от взрив в къщата. Печката изпускала газ и нещо я подпалило. Къщата хвръкнала във въздуха като бомба, огромно огнено кълбо. Погребаха ги в чували, тъй като от тях не останало почти нищо.

— Тъжна история, но какво от това?

— Ние не повярвахме, че е било случайност. Момчетата от лабораторията се опитаха да възстановят печката. Въпреки че беше почти напълно унищожена, сметна ха, че е била повредена нарочно.

— Какво общо има това със Сам?

— Няма.

— Тогава защо го обсъждаме?

— Може би засяга теб.

— Наистина не разбирам.

— Доугън имал син, който постъпил в армията през седемдесет и девета и го изпратили в Германия. По някое време през лятото на осемдесета Областният съд в Гринвил отново предявил обвинение на Доугън и Сам и скоро сред това се разбра, че Доугън се е съгласил да свидетелства срещу Сам. Вдигна се голям шум. През октомври осемдесета синът на Доугън избягал от армията в Германия. Изчезнал. — Той сдъвка няколко фъстъка и хвърли люспите към гълъбите наблизо. — Не го откриха. Армията претърси навсякъде. Минаха месеци. После година. Доугън умря, без да разбере какво се е случило със сина му.

— А какво се е случило?

— Не знам. До ден-днешен не се е появил.

— Умрял ли е?

— Възможно е. Ни вест, ни кост от него.

— Кой го е убил?

— Може би същият, който е убил и родителите му.

— И кой може да е той?

— Ние си имахме своя теория, без да подозираме определена личност. Навремето смятахме, че синът е бил отвлечен преди процеса, като предупреждение към Доугън. Вероятно Доугън е знаел някои тайни.

— Тогава защо са убили Доугън след процеса?

Спряха под едно сенчесто дърво и седнаха на пейката.

Най-накрая и Адам си взе няколко фъстъка.

— Кой е знаел подробностите за атентата? — попита Летнър. — Всичките подробности.

— Сам. И Джеремая Доугън.

— Правилно. И кой е бил техният адвокат на първите два процеса?

— Кловис Брейзълтън.

— Да допуснем ли, че Брейзълтън е знаел подробностите?

— Мисля, че да. Той е бил активен член на Клана, нали?

— Да, бил е. Така стават трима — Сам, Доугън и Брейзълтън. Някой друг?

Адам помисли за секунда.

— Може би тайнственият съучастник.

— Вероятно. Доугън е мъртъв. Сам не иска да проговори. А Брейзълтън е умрял отдавна.

— Как е умрял?

— При самолетна катастрофа. Случаят Крамер го превърна в герой и той успя да използва славата си да развие много успешно адвокатската си практика. Обичал да лети, затова си купил самолет, с който летял навсякъде, където се гледали негови дела. Истински тузар. Връщал се от крайбрежието една вечер, когато радарът изгубил самолета. Открили тялото му в клоните на едно дърво. Времето било ясно. От авиацията казали, че причината била някаква повреда в мотора.

— Още една мистериозна смърт.

— Да. Значи всички освен Сам са мъртви, но и той вече е близо до смъртта.

— Има ли някаква връзка между смъртта на Доугън и Брейзълтън?

— Не. Делят ги много години. Но теоретически и двата случая са дело на една и съща ръка.

— И кой по-точно?

— Някой много загрижен да не се разкрият тайните. Би могъл да бъде тайнственият съучастник на Сам. Лицето Хикс.

— Това е доста безумна теория.

— Така е. Освен това не съществува нито едно доказателство в нейна подкрепа. Но аз вече ти казах в Калико Рок — винаги сме подозирали, че Сам е имал съучастник. Или може би Сам е бил просто помощник на лицето Хикс. Във всеки случай, когато Сам се забърка и го хванаха, лицето Хикс изчезна. Може би се е погрижил да отстрани свидетелите.