Джон Гришам - Клиентът

Принуждаваха го да бяга, когато го извеждат нанякъде, може би да вземе един-двама заложници. Беше гледал няколко страхотни филма за затворници бегълци. Любимият му беше „Бягство от Албатрос“ с Клинт Ийстуд. Все щеше да измисли нещо.

Дорийн почука на вратата, раздрънка ключовете си и влезе. Държеше указател и черен телефон, който включи в контакт на стената.

— Твой е за десет минути. И никакви междуградски.

После изчезна, вратата щракна силно зад нея и остана само тежкият й евтин парфюм, от който чак му залютя на очите.

Мари намери номератора на болницата и поиска стая 943, но му казаха, че не свързват с тази стая. Рики спи, помисли си той. Сигурно е зле. Откри номера на Реджи и чу гласа на Клинт от телефонния секретар. Звънна в кабинета на Грийнуей, но му казаха, че лекарят е на визитация. Марк обясни точно кой е и секретарката предположи, че сигурно преглежда Рики. Пак набра Реджи. Същият запис. Остави спешно съобщение: „Измъкни ме от ареста, Реджи!“. Позвъни и в дома й и изслуша още един запис.

Втренчи се в телефона. Оставаха му още шест-седем минути, които трябваше да оползотвори някак. Запрелиства указателя и намери списъка на полицейските управления в Мемфис. Откри номера на Северния район и го набра.

— Агент Кликман — каза той.

— Един момент — чу се глас от другия край.

Изчака няколко секунди и друг глас попита:

— Кого търсите?

Той се изкашля и се помъчи гласът му да звучи по-плътно и отривисто.

— Агент Кликман.

— На дежурство е.

— Кога ще се върне?

— Към обяд.

— Благодаря.

Марк затвори слушалката и се запита дали линиите не се подслушват. Вероятно не. В крайна сметка тези телефони се използваха от престъпници и хора като него, за да се обаждат на адвокатите си и да обсъждат важни работи. Редно беше да могат да си споделят нещо.

Запомни телефона и адреса на полицейското и после се прехвърли на „Ресторанти“. Набра един номер и чу дружелюбен глас:

— Пици „Домино“. Какво ще поръчате?

Той прочисти гърлото си и заговори с дебел глас:

— Бих искал да поръчам четири големи, комбинирани.

— Това ли е всичко?

— Да. Трябват ми на обяд.

— Името ви?

— Поръчвам ги за агент Кликман от Северно управление.

— Къде да се доставят?

— Северно управление, Алън Роуд, трийсет и шест, трийсет и три. Просто потърсете Кликман.

— И друг път сме носили там. Телефон?

— Три петици, осем, девет, осем девет.

Последва пауза, докато сметачната машина направи сметката.

— Ще струват четирийсет и осем долара и десет цента.

— Чудесно. Не ми трябват до обяд.

Марк затвори с разтуптяно сърце. Но вече го беше направил веднъж и щеше пак да опита. Откри номерата на веригата „Пица Хът“, която имаше седемнайсет заведения в Мемфис, и започна да дава поръчки. В три пицарии казаха, че са много отдалечени от центъра. Веднага прекъсна разговора. Едно момиче прояви подозрение, струвал й се много малък. И на нея също затвори телефона. Но в повечето случаи се оказа едно и също — обаждаш се, даваш поръчка, казваш адрес и телефон и оставяш другото на частната инициатива.

Когато след двайсет минути Дорийн почука на вратата, той поръчваше на Кликман китайска храна от ресторанта на Уонг. Мигом затвори и се запъти към леглата. Тя му отне телефона с голямо задоволство, сякаш прибираше играчките на непослушни малчугани. Но не беше достатъчно бърза. За полицая Кликман бяха поръчани четирийсетина дебели, големи пици делукс и десетина китайски обяда, които трябваше да се доставят по пладне, с обща цена около петстотин долара.

За да си поизбистри главата, Гронк пиеше четвърти портокалов сок от сутринта и току-що глътна още едно прахче против главоболие. Стоеше по чорапи край прозореца на хотелската си стая, с отпуснат колан и разкопчана риза, и притеснено слушаше тревожните новини, които му докладваше Джак Нане.

— Станало е преди няма и половин час — каза Нане, седнал на тоалетната масичка. Взираше се в стената и гледаше да не се дразни от този тъпанар до прозореца, обърнат с гръб към него.

— Защо? — избоботи Гронк.

— Трябва да е нареждане на Съда за малолетни. Отведоха го направо в ареста. Искам да кажа, че не могат току-тъй да приберат едно момче или когото и да било и да го пратят в ареста. Трябва да е регистрирано нещо в Съда. Кал отиде там, сега проверява. Може би скоро ще разберем какво е, нямам представа. Мисля, че архивите на тоя съд се заключват.

— По дяволите, трябва да се намери достъп до тях, ясно?