Джон Гришам - Клиентът

— Здравей, Реджи.

— Здрасти, Марша. Къде е негова светлост?

На рождените си дни Марша получаваше цветя от кантората на Реджи Лав, а за Коледа — шоколадови бонбони. Тя беше дясната ръка на Хари Рузвелт, един толкова претоварен човек, че нямаше време да запомня уговорки, ангажименти, срещи и годишнини. Но Марша винаги помнеше. Реджи й беше адвокатка на развода преди две години. Мама Лайф я бе гощавала с лазаня.

— На дело е. Трябва да излезе след няколко минути. Вие сте за дванайсет на обяд, нали знаеш?

— Така чувам.

— Той цяла сутрин ти звъни.

— Е, не ме е намерил. Ще изчакам в кабинета му.

— Разбира се. Искаш ли сандвич? Тъкмо ще поръчвам обяд за него.

— Не, благодаря. — Реджи взе куфарчето си и помоли Клинт да изчака в коридора и да се оглежда за Марк. Беше дванайсет без двайсет и той щеше да пристигне скоро.

Марша й подаде копие от молбата и Реджи влезе в съдийския кабинет, сякаш беше неин. Затвори вратата след себе си.

Хари и Айрини Рузвелт също бяха гощавани от мама Лайф. Едва ли някой друг адвокат от Мемфис прекарваше толкова време в Съда за малолетни, колкото Реджи Лав, и през изминалите четири години отношенията им на взаимно уважение между адвокат и съдия бяха прераснали в приятелство. Горе-долу единствената придобивка на Реджи от развода й с Джо Кардони бяха целогодишните карти за щатските турнири по баскетбол. Тройката — Хари, Айрини и Реджи — бяха изгледали много мачове в зала „Пирамида“; понякога с тях идваше Елиът Левин или друг приятел на Реджи. След баскетбола обикновено следваше солен кейк в „Кафе Еспресо“ или в зависимост от настроението на Хари — късна вечеря в „Гризанти“. Хари вечно беше гладен, вечно мислеше за следващото ядене. Айрини му се караше за теглото и той започваше да яде още повече. И Реджи го подкачаше от време на време за това и всеки път, когато заговореше за килограми и калории, той веднага питаше за мама Лайф, за нейните спагети, сирена и плодови коктейли.

И съдиите са хора. Нуждаят се от приятели. Затова той можеше да яде и да пие с Реджи Лав или който и да е друг адвокат, но същевременно да запази безпристрастна съдийската си преценка.

Реджи се удивляваше на старателно постигнатия хаос в този кабинет. Подът беше застлан с овехтял светъл килим, почти целият затрупан със спретнати купчинки досиета и сборници със съдийски решения, всичките високи две педи. Две стени бяха покрити с увиснали етажерки, но книгите не се виждаха от тефтери и пликове, и още купчини досиета и записки, които заплашително стърчаха във въздуха. Навред бяха нахвърляни червени и кафяви папки. Три стари дървени стола стояха измъчено пред бюрото. В момента единият беше свободен, но несъмнено до края на деня щеше да послужи като лавица за някоя тлъста купчина книжа. Реджи седна на този стол и заоглежда бюрото.

Макар че сигурно беше от дърво, от него се виждаха само страничните дъски. Отгоре може да бе покрито с кожа или гетинакс, но това нямаше как да се разбере. Самият Хари не си спомняше как изглежда плотът на бюрото му. Сред най-високите пластове книжа бяха спретнатите купчинки съдебни документи, внесени и подредени от Марша в редичка с височина една педя. Две педи за пода, една педя за бюрото. Под редичката, в долния пласт, имаше голям разграфен по дати календар за 1986 г., който навремето Хари бе използвал, за да си драска и рисува, докато адвокатите го отегчаваха със своите безкрайни обяснения. Под календара беше царството на безпорядъка. Дори Марша се боеше да бърка по-надолу.

Тя беше прикрепила на облегалката на стола му десетина бележници върху жълти самозалепващи се листчета. Явно това бяха най-спешните сутрешни проблеми.

Въпреки хаоса в кабинета му Хари Рузвелт беше най-организираният съдия, когото Реджи бе срещала в четиригодишната си кариера. Не му се налагаше да губи време за изучаване на закона, засягащ малолетните, тъй като бе написал по-голямата част от него. Беше известен с лаконичността си, тъй че разпоредбите и съдебните му решения бяха твърде кратки според юридическите стандарти. Не понасяше многословните досиета, изписани от адвокатите, и беше рязък с тези, които се любуваха на собственото си красноречие. Разпределяше разумно времето си, а за останалото се грижеше Марша. Кабинетът и бюрото му бяха прословути в мемфиските юридически среди и Реджи подозираше, че това го забавлява. Тя му се възхищаваше, не само заради мъдростта и почтеността, но и заради неговата преданост към тази работа. Отдавна можеше да се изкачи на по-високо стъпало в съдебната власт, където да има лъскаво бюро, много секретарки, пристави и помощници, чист килим и изрядна климатична инсталация.