Джон Гришам - Клиентът

Реджи прелисти молбата-обвинение. Беше съчинена от Фолтриг и Финк, с подписите им отдолу. Нищо конкретно, само дълги и широки голословни твърдения, че непълнолетният Марк Суей възпрепятства федералното разследване, като отказва да сътрудничи на ФБР и областната прокуратура на Южна Луизиана. Презрението й към Фолтриг ставаше все по-силно и по-силно.

Но можеше да бъде и по-зле. Името на Фолтриг можеше да стои под призовка от разширен състав съдебни заседатели в Ню Орлиънс, които изискват Марк Суей да се яви там като свидетел. Щеше да бъде напълно законно и редно Фолтриг да действа така и тя бе малко изненадана, че е избрал Мемфис за свой трибунал. Ню Орлиънс щеше да е следващата арена, ако тук удареше на камък.

Вратата се отвори и една масивна фигура в черна тога нахълта тежко, а мигом след нея дотича Марша със списъка, в който отмяташе неотложните ангажименти. Той слушаше, без да я поглежда, като през това време разкопча тогата си и я хвърли на стола, отрупан с папки.

— Добър ден, Реджи — каза той с усмивка и я потупа по рамото, когато мина покрай нея. После отпрати Марша, която излезе и затвори вратата. Той отлепи жълтите листчета от стола, без да ги чете, и се тръсна на него.

— Как е мама Лайф? — попита съдията.

— Добре е. А ти?

— Чудесно. Не се учудвам, че си тук.

— Не е било нужно да подписваш заповед за задържане. Щях и сама да го доведа тук, Хари, знаеш го. Снощи той заспа в люлката на мама Лайф. В сигурни ръце е.

Хари се усмихна и потърка очи. Малцина адвокати го наричаха Хари в този кабинет. Но от нейните уста му беше приятно да чува малкото си име.

— Реджи, Реджи. Ти никога не искаш да приемеш, че и твоите клиенти трябва да бъдат задържани като другите.

— Не е вярно.

— Смяташ, че всичко е наред, щом можеш да ги заведеш у дома и да ги нагостиш.

— Това помага.

— Да, разбира се. Но според мистър Орд и ФБР може би опасности грозят малкия Марк Суей.

— Какво ти казаха?

— Ще чуеш на заседанието.

— Трябва да са били много убедителни, Хари. Уведомявате ме един час преди да започне заседанието. Това сигурно е рекорд.

— Мислех, че така ще ти хареса. Можем да го отложим за утре, ако предпочиташ. Нямам нищо против да накарам мистър Орд да почака.

— Не и когато Марк е в ареста. Пусни го под мое попечителство и ще го отложим за утре. Трябва ми време да помисля.

— Боя се да го пусна, докато не чуя показанията му.

— Защо?

— Според ФБР в града има някакви много опасни типове, които може би искат Марк да млъкне завинаги. Познаваш ли някой си Гронк и приятелчетата му Боно и Пирини? Някога да си чувала за тях?

— Не.

— Нито пък аз до тази сутрин. Изглежда, че тези господа са пристигнали в нашия прекрасен град от Ню Орлиънс и са близки съратници на мистър Бари Мулдано, или Ножа, както мисля, че е известен из оня край.

Слава Богу, че организираната престъпност още не е заляла Мемфис. Страх ме е, Реджи, сериозно ме е страх. Тия хора не си играят.

— И мен ме е страх.

— Досега заплашвали ли са го?

— Да. Станало е вчера в болницата. След като ми го каза, не се е отделял от мен.

— Значи сега ти си неговата охрана.

— Не, не съм. Но мисля, че кодексът не те упълномощава да разпореждаш задържане на деца, които може да са в опасност.

— Реджи, скъпа, нали аз съм писал кодекса. Мога за издам заповед за задържане на всяко дете, за което се твърди, че е закононарушител.

Вярно, той беше писал кодекса. А апелативните съдилища отдавна се бяха отказали да оспорват решенията на Хари Рузвелт.

— И какви са греховете на Марк според Фолтриг и Финк?

Хари измъкна две салфетки от едно чекмедже и издуха носа си. Отново й се усмихна.

— Той не може да мълчи, Реджи. Ако знае нещо, трябва да им го каже. Наясно си с това.

— Значи, предполагаш, че знае нещо.

— Нищо не предполагам. В молбата се правят известни декларации, които донякъде се основават на факти и донякъде на догадки. Също както във всички молби. Не мислиш ли така? Никога не знаем истината, преди да сме изслушали лицето.

— Доколко вярваш на глупостите на Мьолер Къртицата?

— На нищо не вярвам, Реджи, докато не ми се каже под клетва в моята съдебна зала. Тогава вече вярвам до десет процента.

Настъпи дълго мълчание, през което съдията преценяваше дали да зададе въпроса, или не.

— И тъй, Реджи, какво знае детето?

— Ясно ти е, че това е поверителна информация, Хари.

Той се усмихна.

— С една дума, знае повече, отколкото трябва.

— Би могло да се каже.