Джон Гришам - Клиентът

Такава съдебна зала Марк не бе виждал по телевизията. Толкова беше малка! Нямаше скамейки или столове за публиката. Съдията седеше между две знамена, зад бюро, качено на подиум, и столът му направо опираше в стената. В средата на стаята имаше две маси и на едната вече се бяха настанили мъже с черни костюми, обърнати с лице към съдията. От дясната страна на Хари Рузвелт имаше малка масичка, на която възрастна жена прелистваше куп книжа и когато Марк влезе, изглеждаше много отегчена. Точно пред съдията седеше прелестно момиче, готово да стенографира и снабдено със съответния касетофон. Носеше къса пола и краката й привличаха значително внимание. Едва ли има повече от шестнайсет години, помисли си той, докато вървеше след Реджи към тяхната маса. Един полицай с револвер на хълбока беше последният актьор от пиесата.

Марк зае мястото си, като много добре съзнаваше, че всички са се вторачили в него. Двамата полицаи напуснаха стаята и когато вратата се затвори след тях, съдията отново вдигна досието и започна да го прелиства. Бяха чакали момчето и адвокатката му, а сега пък беше време всички да почакат Хари Рузвелт. Правилата на съдебния етикет трябваше да се спазват.

Реджи извади бележник от куфарчето си и започна да пише нещо. В едната си ръка стискаше книжна салфетка и бършеше очите си с нея. Марк бе забил поглед в масата и макар че клепачите му още бяха мокри, бе решил да не циври повече и да се покаже твърд в това изпитание. Хора го гледаха в края на краищата.

Финк и Орд зяпаха краката на съдебната стенографка. Поличката стигаше до средата на бедрата й. Беше тясна и с всяка минута сякаш се плъзгаше нагоре с някой и друг милиметър. Подпората, която придържаше записващото устройство, бе здраво прикрепена между коленете й. В уютната заличка на Хари момичето седеше на три-четири метра от тях, а сега най-малко им трябваше нещо, което да ги разсейва. Но те продължаваха да зяпат. Ето! Повдигна се с още половин пръст.

Бакстър Л. Маклемор, млад юрист, завършил наскоро, седеше притеснено на една и съща маса с мистър Финк и мистър Орд. Той беше стажант при главния прокурор на окръга и на него се бе паднала честта на този ден да се яви като представител на обвинението в Съда за малолетни. Това в никакъв случай не беше бляскавата страна на прокурорската професия, но да седиш до Джордж Орд беше доста вълнуващо. Не знаеше нищо за делото Суей — просто няколко минути, преди да влязат в залата мистър Орд му обясни, че мистър Финк ще задава въпросите към призованата страна. Със съгласието на съда, разбира се. От Бакстър се очакваше да седи тук, да създава добро впечатление и да си мълчи.

— Заключена ли е вратата? — попита съдията най-сетне, поглеждайки бегло към съдебния разпоредител.

— Да, сър.

— Много добре. Прегледах отново молбата и съм готов да започваме. За протокола отбелязвам, че детето присъства заедно със защитника си и че майката на детето, под чиято опека е то, тази сутрин е получила копие от молбата и призовката. Но майката на детето не присъства в залата и това ме тревожи. — Хари млъкна за малко и като че ли зачете нещо в досието.

Финк реши, че моментът е подходящ да се намеси, и бавно се надигна, закопчавайки сакото си.

— Ваша светлост, ако мога да се представя, за да се отрази в протокола, аз съм Томас Финк, заместник-прокурор на Южна Луизиана.

Погледът на Хари бавно изостави досието и се спря върху Финк, който стоеше вдървено и съвсем официално, бърчеше умно чело, но не спираше да върти горното копче на сакото си. Финк продължи:

— Като представител на прокуратурата, ако ми разрешите, бих искал да направя коментар по повдигнатия въпрос за присъствието на родителката.

Хари не каза нищо, просто го загледа недоумяващо. Реджи не можа да сдържи усмивката си. Тя намигна на Бакстър Маклемор.

Хари се наведе напред и се подпря на лакти, изглежда, заинтригуван от премъдрите слова, които се лееха от устата на този бляскав юридически ум.

Финк бе намерил слушатели.

— Ваша светлост, според нашата позиция, тоест според позицията на прокуратурата, въпросното дело е от толкова належащо естество, че заседанието трябва да се проведе незабавно. Детето е представяно от защитник, доста компетентен защитник, бих добавил аз, и никое от неговите законни права няма да бъде ощетено от отсъствието на родителката. Доколкото разбираме, присъствието й край леглото на по-малкия син е належащо и не се знае кога ще й е възможно да се яви в съда. Ние просто смятаме, ваша светлост, че е важно начаса да пристъпим към това заседание.