Джон Гришам - Клиентът

Но Финк не се огъваше лесно. Беше се сблъсквал с не едно и две трудни дела, чепати съдии и скептични заседатели. И сега се окопити доста бързо.

— Ваша светлост, молбата много наподобява обвинение. Верността й не може да бъде доказана, без да се изслушат страните, и ако процедираме така, можем да докажем твърденията си.

Хари се обърна към Реджи.

— Ще разгледам искането за освобождаване на момчето, заради което ще изслушам показанията на подалите молбата. Ако се окажат недостатъчни, ще удовлетворя искането, а после ще продължим на следващото заседание.

Реджи сви рамене, сякаш бе очаквала подобно развитие.

— Нещо друго, мисис Лав?

— Не и в момента.

— Повикайте първия си свидетел, мистър Финк — каза Хари. — И по-кратко. Само същината. Ако ми губите времето, ще взема нещата в свои ръце и ще ускоря процедурата.

— Да, сър. Сержант Мило Харди от мемфиската полиция е първият ни свидетел.

Марк не бе помръднал по време на тези предварителни словесни битки. Не беше сигурен дали Реджи е излязла победителка във всичките, или ги е загубила до една, но незнайно защо това не го интересуваше. Имаше нещо нечестно в системата, която довеждаше едно малко момче в съда, заобиколено от адвокати, които се караха и обстрелваха един друг под надменния поглед на съдията, техния арбитър, и в това море от закони, параграфи, алинеи, съдебни искове и постановления детето трябваше да проумява какво става с него. Беше ужасно несправедливо.

Затова просто си седеше, забил поглед в една точка на пода близо до стола на стенографката. В очите му още напираха сълзи и той едва успяваше да ги сдържа.

Когато въведоха сержант Харди, залата се умълча. Негова светлост се облегна назад и свали очилата си.

— Искам показанията да влязат в протокола — каза той и пак изгледа свирепо Финк. — Това е личен и поверителен разпит. Провеждаме закрито заседание поради известни съображения. Забранявам да се изнася и една дума, изречена в тази зала днес, както и да се разискват въпроси относно самото заседание. Що се отнася до вас, мистър Финк, съзнавам, че трябва да докладвате на федералния прокурор в Ню Орлиънс. Мистър Фолтриг е просителят и има право да знае какво става тук. Като се видите и чуете, моля да му обясните, че съм много разочарован от отсъствието му. Той е подписал молбата и трябваше да е тук. Може да му обясните как сме процедирали, но само на него и на никой друг. И непременно му кажете да си държи затворена голямата уста, разбрахте ли, мистър Финк?

— Да, ваша светлост.

— Ще обясните ли на мистър Фолтриг, че ако дочуя за най-малко нарушение на поверителността на тези процедури, ще се постарая да го тикна в затвора за оскърбление на съда?

— Да, ваша светлост.

Изведнъж Хари заби поглед в Мактюн и К. О. Луис. Те седяха зад Финк и Орд.

— Мистър Мактюн, мистър Луис, вие можете да напуснете заседателната зала — заяви рязко той.

Те стиснаха страничните облегалки, готови да се надигнат. Финк ги погледна през рамо, после се обърна към съдията:

— Ваша светлост, не би ли било възможно тези господа да останат в…

— Казах им да напуснат, мистър Финк — извиси глас Хари. — Ако свидетелстват, ще ги извикаме по-късно. Ако ли не, каква работа имат тук? Могат да чакат в коридора при другите. Хайде, господа, размърдайте се.

Мактюн буквално се затича към вратата без следа от наранена гордост, но К. О. Луис се вкисна. Закопча сакото си и враждебно изгледа негова светлост, макар и за няколко секунди. Досега никой не бе успявал да стресне Хари Рузвелт с погледа си и К. О. Луис нямаше намерение да опитва. Той тръгна наперено към вратата, която бе вече отворена от излетелия навън Мактюн.

След секунда влезе сержант Харди, който зае свидетелския стол. Беше в униформа. Намести обемистата си задница на тапицирания стол и зачака. Финк беше замръзнал неподвижно — боеше се да започне, без да го поканят.

Съдията Рузвелт допързаля стола си на колелца до края на подиума и отблизо се втренчи в Харди. Нещо бе привлякло вниманието му, но Харди продължаваше да седи като разплута жаба, докато не забеляза, че съдията е на сантиметри от него.

— Защо носите тук оръжие? — попита Хари.

Харди вдигна стъписан поглед към него, после извъртя глава към десния си хълбок, сякаш пистолетът бе пълна изненада и за самия него. Гледаше го недоумяващо, като че ли тази проклетия сама се бе лепнала за тялото му.

— Ами аз…

— На смяна ли сте сега, или не, сержант Харди?