Джон Гришам - Клиентът

Когато негова светлост попита Реджи дали има въпроси към сержант Харди, тя просто каза:

— Нямах време да се подготвя за този свидетел.

Мактюн бе следващият повикан. Той се закле да казва истината и седна на свидетелското място. Реджи бавно бръкна в куфарчето си и извади една касета. Тя я повъртя небрежно в ръката си и когато Мактюн срещна погледа й, лекичко потупа с нея по бележника си. Той стисна очи.

Реджи я сложи внимателно върху бележника си и започна да очертава ръбовете й с писалката.

Финк беше експедитивен и конкретен и вече избягваше дори най-безобидно рутинните въпроси. Да намира точните думи, бе ново преживяване за него, което все повече му допадаше.

Мактюн се държа много делово и сухо. Обясни за отпечатъците, които бяха открили из цялото купе, върху пистолета, бутилката и задната броня. Говори за децата и ауспуха и показа на Хари угарките от „Вирджиния Слимс“, намерени под дървото. Показа му и предсмъртната бележка, оставена от Клифърд, и изрази мнението си за добавените с различно мастило думи. Показа на Хари химикалката „Бик“, открита в колата, и заяви, че мистър Клифърд несъмнено е използвал именно нея, за да надраска последните думи. Спря се на петното от кръв върху ръката на Клифърд. Не била от неговата кръвна група, а от тази на Марк Суей, който пък се оказал с разцепена устна и насинено око по същото това време.

— Смятате, че в някакъв момент мистър Клифърд е ударил детето, така ли? — попита Хари.

— Така смятам, ваша светлост.

Становищата, размислите и предположенията на Мактюн можеха да се оспорват, но Реджи си замълча. Беше присъствала на много разпити с Хари и знаеше, че той ще изслуша всичко и сам ще реши на какво да повярва. Възраженията нямаше да помогнат.

Хари попита как ФБР се е сдобило с отпечатъците на детето, за да ги сравни с намерените в колата. Мактюн си пое дъх и разказа за тенекиената кутийка от спрайт в болницата, но побърза да отбележи, че когато са я използвали, те не са разследвали детето като заподозряно лице, а просто като свидетел, тъй че не сметнали за нередно вземането на отпечатъци. Това никак не допадна на Хари, но той не каза нищо. Мактюн подчерта, че ако детето действително е било подведено под съдебна отговорност по онова време, нямало и през ум да им мине да крадат отпечатъци. Дума да не става.

— Къде ти! — рече Хари с толкова сарказъм, че Мактюн се изчерви.

Финк го разходи из събитията от вторник, деня след самоубийството, когато малкият Марк си бе наел защитник. Те отчаяно се мъчели да поговорят с него, после с адвокатката му, но ето докъде се стигнало.

Мактюн знаеше добре как трябва да се държи и не се отклоняваше от фактите. Напусна стаята почти на бегом и остави след себе си неоспоримото впечатление, че Марк е изпечен лъжец.

Хари хвърляше по едно око към Марк, докато Харди и Мактюн даваха показания. Детето седеше, без да реагира, безстрастно отправило поглед към някаква точка на пода. Беше се смъкнало ниско в стола и почти не забелязваше Реджи. Очите му бяха влажни, но не плачеше. Имаше уморен и тъжен вид и само от време на време поглеждаше към свидетелите, когато изтъкваха лъжите му.

Хари неведнъж бе наблюдавал Реджи в подобни ситуации. Тя бе почти залепена за малките си клиенти и им шепнеше нещо, докато изслушваха показанията. Милваше ги, стискаше ръцете им, успокояваше ги и ако се наложеше, ги смъмряше леко. Обикновено не можеше да седи мирна на стола и се опитваше да закриля клиентите си от суровата действителност на една съдебна система, където думата имаха възрастните. Но не и днес. По някой път тя поглеждаше към Марк, сякаш очакваше отклик, но той не й обръщаше внимание.

— Повикайте следващия си свидетел — каза Хари на Финк, който се подпираше на лакти и внимаваше да не става. Той погледна безпомощно към Орд, после към негова светлост.

— Знаете ли, ваша светлост, може да ви се стори малко странно, но сега аз искам да дам показания.

Хари сне рязко очилата си и начумерено изгледа Финк.

— Объркали сте се нещо, мистър Финк. Вие сте тук, за да водите разпита, а не като свидетел.

— Зная, сър, но аз съм и един от подписалите молбата и макар да разбирам, че това не е съвсем редно, смятам, че показанията ми може да са важни.

— Томас Финк, прокурор, юрист, свидетел. Желаете ли да поемете и ролята на разпоредителя? Какво ще кажете за малко стенографска работа. Или може би искате да опитате как ви стои тогата ми? Това не е съдебна зала, мистър Финк, то си е просто театър. Защо не поемете всички роли, които си харесвате?