Джон Гришам - Клиентът

Финк зяпна слисано към съдийското място, но не посмя да срещне погледа на негова светлост.

— Нека да обясня, сър — рече плахо той.

— Няма какво да обяснявате, мистър Финк. Не съм сляп. Вие, хора, дойдохте при мен като на излет, никаква подготовка. Мистър Фолтриг трябваше да е тук, но го няма, а сега ви трябва. Мислехте, че можете да ми подхвърлите една молба, да докарате една важна клечка от ФБР, да ангажирате мистър Орд и изобщо така да ме смаете, че да ви пусна да си вършите каквото ви скимне. Мога ли да ви кажа нещо, мистър Финк?

Финк кимна.

— Не ме смаяхте. В гимназията, където се състезавахме да разиграваме процеси, съм виждал къде-къде по-добри изпълнения. Половината от първокурсниците в Мемфиския правен факултет могат спокойно да ви изместят от стола, а останалата половина — мистър Фолтриг.

Финк не бе съгласен с това, но непонятно защо продължаваше да кима. Орд поотмести стола си настрани от Финк.

— Вие какво ще кажете, мисис Лав? — попита Хари.

— Ваша светлост, нашият процедурен правилник, както и кодексът по етика са съвсем категорични по въпроса. Един прокурор, който води разпита, не може да се явява като свидетел по същото дело. Просто и ясно. — Показа се отегчена и раздразнена, сякаш това би трябвало да е известно всекиму.

— Мистър Финк? Финк се окопити бързо.

— Ваша светлост, искам под клетва да съобщя на съда някои факти относно действията на мистър Клифърд преди самоубийството. Извинявам се за своята молба, но при тези обстоятелства нямам друг избор.

На вратата се почука и разпоредителят отвори. Влезе Марша, която носеше дебел сандвич с печено месо и голяма пластмасова чаша чай с лед. Остави чинията пред негова светлост, той й благодари и тя излезе.

Наближаваше един часа и внезапно всички огладняха. Печеното месо, гарнирани с хрян и туршия, както и задушените лучени кръгчета изпълниха заличката с апетитно ухание. Всички очи бяха приковани в огромния сандвич и когато Хари го вдигна да отхапе юнашки залък, срещна погледа на Марк, който следеше всяко негово движение. Хари остана с ръка във въздуха и забеляза, че Финк, Орд и Реджи, та дори и униформеният разпоредител го зяпаха в безпомощно очакване.

Хари пусна сандвича върху чинията и я побутна настрани.

— Мистър Финк — рече той, пробождайки въздуха с показалец, — останете на мястото си. Заклевате ли се да говорите истината?

— Заклевам се.

— И най-добре. Сега сте под клетва. Имате пет минути да ми кажете какво ви човърка.

— Да, благодаря, ваша светлост.

— Моля.

— Вижте, ние с Джероум Клифърд бяхме състуденти и се знаехме от много години. Имали сме доста общи дела, винаги като опоненти, разбира се.

— Разбира се.

— След като подведоха под отговорност Мулдано, напрежението помежду ни нарасна и Джероум взе да се държи особено. Сега, като се сещам, смятам, че малко по малко започваше да превърта, но по онова време не съм се замислял за това. Искам да кажа, че Джероум винаги си е бил особняк.

— Разбирам.

— Работех по делото всеки ден, много часове му отделях и по няколко пъти седмично се обаждах на Джероум. Имахме предварителни заседания и прочие, тъй че го срещах в съда от време на време. Изглеждаше ужасно. Беше много напълнял и пиеше непрестанно. Вечно закъсняваше за заседанията. Рядко се къпеше. Забравяше да ми позвъни, ако съм го търсил, което за Джероум бе необичайно. Около седмица преди да умре, се обади вкъщи една вечер, пиян до козирката, и цял час пелтечи. Беше съвсем откачил. После на другата сутрин звънна в кабинета ми рано-рано и се извини. Но не затвори веднага. Започна да ме подпитва за предната вечер, сякаш се боеше, че се е разприказвал много. Поне два пъти спомена за трупа на Бойет и вече бях сигурен, че Джероум знае къде се намира той.

Финк млъкна, за да се осъзнае чутото, но Хари чакаше нетърпеливо.

— После се обажда още няколко пъти и все въртеше и сучеше около трупа. А аз пък го подхлъзнах. Намекнах, че доста си е развързал езика, когато ми се е обадил пиян. Казах, че мислим да му предявим обвинение за възпрепятстване на правосъдието.

— Май това ви е от любимите обвинения — вметна сухо Хари.

— Тъй или иначе, Джероум пиеше здравата и се държеше чудато. Доверих му, че ФБР го следи непрестанно, което не беше съвсем вярно, но той се хвана на въдицата. Обзе го страшна параноя и започна да ми се обажда час по час. Като се напиеше, звънеше посред нощ. Искаше да говори за трупа, но се боеше да каже всичко. При едно от последните му обаждания предложих да сключим сделка. Ако ни каже къде е трупът, ще му помогнем да се измъкне сух, без съд и присъда. Беше ужасен от своя клиент и нито веднъж не отрече, че знае къде е трупът.