Джон Гришам - Клиентът

Реджи кимна. Беше напълно съгласна с него.

— И тогава какво трябва да направим, Хари?

— Ако детето отиде в Ню Орлиънс, вече се изплъзва от контрола ми. По-добре да го задържа тук. На твое място ще го отведа на свидетелския стол и ще го посъветвам да не отговаря на най-важните въпроси. Поне засега. Винаги може да го направи по-късно. Може утре или в други ден. Съветвам го да устои на натиска на съдията и да не приказва много-много, поне засега. Ще се върне в Центъра, който е може би най-сигурното място в Ню Орлиънс. По този начин ще опазиш детето от тамошните гангстери, които ме плашат. Ще го държим, докато феберейците не уредят нещо по-добро. А и ти си осигуряваш време да видиш как ще действа Фолтриг в Ню Орлиънс.

— Значи мислиш, че Марк е в опасност?

— Да, но дори да не мислех, не бих рискувал. Ако сега се раздрънка, може да пострада. Не съм склонен да го пусна днес, каквото ще да било.

— Ами ако Марк откаже да говори и Фолтриг му прати призовка?

— Няма да го пусна да иде.

Реджи изгуби всякакъв апетит. Отпи от чая си и затвори очи.

— Толкова е нечестно спрямо детето, Хари. То заслужава да получи повече от тази съдебна система.

— Съгласен съм. Приемам предложения.

— Какво ще стане, ако не го пусна да свидетелства?

— Пак няма да го освободя, Реджи. Не и днес. Може би утре. Или вдругиден. Всичко се развива толкова скоростно, затова предлагам да изберем най-безопасния път и да видим какво ще стане в Ню Орлиънс.

— Ти не ми отговори на въпроса. Какво ще стане, ако не го пусна?

— Ами предвид на показанията, които изслушах, нямам друг избор, освен да го обявя за закононарушител и да го пратя обратно при Дорийн. Разбира се, утре или вдругиден мога да променя решението си.

— Той не е нарушил закона.

— Може би. Но ако знае нещо и отказва да го съобщи, значи възпрепятства правосъдието. — Последва дълго мълчание. — Какво всъщност знае той, Реджи? Ако ми кажеш, по-лесно бих му помогнал.

— Не мога да ти кажа, Хари. Адвокатска тайна.

— Права си — каза той с усмивка. — Но е повече от ясно, че знае много.

— Да, така ми се струва.

Той се наведе напред и хвана ръката й.

— Чуй ме, мила. Нашето малко приятелче здраво е загазило. Дай да го измъкнем от това блато. Предлагам да планираме нещата само за един ден напред, да го пазим на сигурно място, а междувременно да обсъдим с ФБР тяхната защитна програма за свидетели. Ако е подходяща за детето и семейството му, тогава може да разкрие страшната истина и да бъде опазен.

— Ще поговоря с него.

Върнаха се в залата и заеха места под строгия поглед на полицая Гриндър. Финк се озърна боязливо — чудеше се дали да седне, или да стои прав, да говори или да се завре под масата. Орд зачопли палеца си. Бакстър Маклемор отдръпна стола си колкото се може по-надалеч от Финк.

Негова светлост допи чая си и зачака да се възцари спокойствие.

— Продължавайте с протокола — каза той на стенографката. — Мисис Лав, трябва да зная дали малкият Марк ще свидетелства.

Тя седеше на една крачка зад своя клиент и виждаше лицето му отстрани. Очите му още бяха влажни.

— При тези обстоятелства — каза тя — той няма голям избор.

— Това „да“ ли е, или „не“?

— Разрешавам му да свидетелства, но няма да търпя мистър Финк да злоупотребява с разпита.

— Моля ви, ваша светлост — обади се Финк.

— Тихо, мистър Финк. Помните ли правило номер едно? Не се обаждайте, преди да съм се обърнал към вас.

Финк изгледа гневно Реджи.

— Евтини номера — отсече възмутено той.

— Престанете! — каза Хари.

Настъпи тишина. Негова светлост внезапно се разтопи от благост и усмивки.

— Марк, искам да останеш на мястото си, до твоята адвокатка, а аз ще ти задам няколко въпроса.

Финк намигна на Орд. Най-сетне хлапето щеше да проговори. Може би настъпваше съдбовният миг.

— Вдигни дясната си ръка, Марк — каза негова светлост и Марк бавно се подчини. И дясната, както и лявата му ръка трепереха.

Възрастната госпожа застана пред Марк и му помогна да се закълне, както му е редът. Той не стана прав, но лекичко се наклони към Реджи.

— А сега, Марк, ще ти задам няколко въпроса. Ако нещо от това, което питам, не ти е ясно, чувствай се в правото си да се обърнеш към мисис Лав. Разбра ли ме?

— Да, сър.

— Ще се опитам да се придържам към ясни и простички въпроси. Ако се нуждаеш от прекъсване, за да обсъдите нещо с твоята адвокатка, казваш ми, без да се притесняваш. Нали разбра?

— Да, сър.