Джон Гришам - Клиентът

— А то кога ще дойде?

— От теб зависи, Марк.

— Ами ако реша никога да не отговоря на въпросите ви?

— Не зная. Сега ще планираме нещата ден за ден. — Хари погледна в календара си, намери едно празно място и си записа нещо. — Ще се срещнем отново утре на обяд, ако това е удобно за всички.

Финк беше смазан. Изправи се и тъкмо отвори уста, когато Орд го хвана за ръката и го дръпна надолу. Финк заговори седнал:

— Ваша светлост, аз няма как да остана до утре. Както знаете, работя в Ню Орлиънс и…

— Ааа, ще дойдете и утре, мистър Финк. И то заедно с мистър Фолтриг. Вие си избрахте да внесете молбата в Мемфис, в моя съд и сега сте йод моя юрисдикция. Предлагам още щом излезете оттук, да се обадите на мистър Фолтриг и да му съобщите да дойде утре по обяд. Искам и двамата — Финк и Фолтриг, да сте тук утре точно в дванайсет. Ако не се явите, ще ви подведа под отговорност за неуважение на съда и утре двамата с шефа ви на свой ред ще влезете на топло.

Финк бе зяпнал, но от устата му не излезе нито дума. За пръв път се обади и Орд:

— Ваша светлост, доколкото знам, утре сутрин мистър Фолтриг има важно заседание. Мулдано е наел нов адвокат, който иска отсрочка на делото, и тамошният съдия е насрочил срещата за утре сутринта.

— Вярно ли е, мистър Финк?

— Да, сър.

— Тогава мистър Фолтриг да ми изпрати по факса съдийското разпореждане за утрешното заседание. Ще го извиня. Но докато Марк е задържан в ареста за неуважение на съда, възнамерявам през ден да го викам, за да разбера ще говори ли. Очаквам вие и двамата да сте тук по време на заседанията.

— Това ще е твърде трудно за нас, ваша светлост.

— Не чак толкова, колкото ще стане, ако не се явявате. Вие избрахте този съд, мистър Финк. Сега ще трябва да му се подчинявате.

Финк бе пристигнал на летището в Мемфис преди шест часа, без четка за зъби и друго бельо. А сега, изглежда, трябваше да наеме апартамент с две стаи — за себе си и за Фолтриг.

Полицаят се бе приближил безшумно до стената зад Марк и гледаше очаквателно негова светлост.

— Марк, сега те освобождавам от заседанието — каза Хари, докато попълваше някакъв формуляр — и ще се срещнем утре. Ако имаш някакви проблеми в Центъра, утре ми кажи и аз ще се погрижа да се уредят. Окей?

Марк кимна. Реджи стисна ръката му и каза:

— Ще се обадя на майка ти, а утре сутринта ще дойда при теб.

— Кажи на мама, че съм добре — прошепна на ухото й той. После се изправи и излезе с Гриндър.

— Да влязат хората от ФБР — поръча съдията, преди Гриндър да затвори вратата.

— Ние свободни ли сме, ваша светлост? — попита Финк. По челото му лъщеше пот. Чудеше се как ще напусне тази зала, за да се обади на Фолтриг с ужасните новини.

— Закъде сте се забързали, мистър Финк?

— Ааа, заникъде, ваша светлост.

— Тогава се отпуснете. Искам да поговоря с вас, момчета, и с представителите на ФБР. Само за минутка.

Хари освободи стенографката и възрастната служителка. Мактюн и Луис влязоха и седнаха зад юристите. Хари разкопча тогата си, но не я съблече. Избърса лицето си с книжна салфетка и допи последните капки чай. Всички го гледаха и мълчаха.

— Нямам намерение да задържам това дете в ареста — каза той, обърнал очи към Реджи. — Може би за няколко дни, но не по-дълго. Ясно ми е, че знае някакви важни факти и законът му повелява да ги разкрие.

Финк закима енергично.

— Той е уплашен и всички ние можем да разберем това. Вероятно ще го убедим да проговори, ако можем да му гарантираме безопасност — на него, както и на майката и братчето. Искам от вас, мистър Луис, да ни помогнете. Очаквам предложенията ви.

Луис имаше готов отговор.

— Ваша светлост, можем да предприемем стъпки да го включим в нашата защитна програма за свидетели.

— Чувал съм за нея, мистър Луис, но не съм запознат с детайлите.

— Много е просто. Преместваме семейството в друг град. Осигуряваме им нови документи за самоличност. Намираме добра работа за майката и им предоставяме хубаво жилище. Не фургон или апартамент, а къща. Погрижваме се момчетата да бъдат приети в добро училище. Отначало им се дава и известна сума. И ги държим под око.

— Звучи примамливо, мисис Лав — каза Хари.

Така беше. В момента семейство Суей нямаше дом. Даян работеше в една кожодерна. Нямаха роднини в Мемфис.

— Точно сега не могат да се местят — каза тя. — Рики е на легло.

— Вече сме намерили една детска психиатрична болница в Портланд, където може да бъде прехвърлен веднага — обясни Луис. — Частна е, а не благотворителна като Сейнт Питър, и е сред най-добрите в страната. Готови са да го приемат, когато поискаме. И, разбира се, ще платим ние. Като го изпишат, ще преместим семейството в друг град.