Джон Гришам - Клиентът

— Марк, попитах те дали мистър Клифърд е казал още нещо.

— Като например?

— Да е споменал, да речем, за сенатора Бойд Бойет?

— За кой?

По лицето на Хари пробегна блага усмивчица и мигом изчезна.

— Марк, не спомена ли мистър Клифърд за едно свое дело в Ню Орлиънс, в което е замесен някой си Бари Мулдано или покойният сенатор Бойд Бойет?

Някакво малко паяче лазеше край кафявите обувки на стенографката и Марк го гледа, докато то изчезна под трикраката поставка. Пак се сети за проклетия детектор. Реджи каза, че ще се бори да не му го слагат, но ако съдията наредеше, тогава какво?

Дългото мълчание преди отговора му беше красноречиво. Сърцето на Финк щеше да изхвръкне, а пулсът му се утрои. Аха, малкият дявол наистина знае!

— Мисля, че не искам да отговоря на този въпрос — каза Марк, забил поглед в пода. Чакаше паячето пак да се покаже.

Финк отправи към съдията очи, пълни с надежда.

— Погледни ме, Марк — каза Хари като благ дядо. — Искам да ми отговориш на въпроса. Спомена ли мистър Клифърд за Бари Мулдано или за Бойд Бойет?

— Мога ли да се позова на Петата поправка?

— Не.

— Защо не? Тя нали важи и за децата?

— Да, но не в този случай. Ти не си замесен в смъртта на сенатор Бойет. Не си замесен в никакво престъпление.

— Тогава защо ме пратихте в ареста?

— Пак ще те пратя, ако не ми отговориш.

— Аз все пак се позовавам на Петата поправка.

Кръстосаха погледи, съдия и свидетел, и свидетелят мигна пръв. Очите му се наляха със сълзи и той подсмръкна два пъти. Прехапа устна да не заплаче, но трудно се сдържаше. Хвана в юмруците си краищата на облегалките и ги стисна. Кокалчетата му побеляха. По бузите му закачаха сълзи, но той продължи да се взира нагоре в черните очи на негова светлост Хари Рузвелт.

Сълзите на невинно момченце. Хари се наведе и извади книжна кърпичка от чекмеджето на бюрото си. И неговите очи се наляха.

— Искаш ли да поговориш насаме с адвокатката си? — попита той.

— Вече поговорихме — каза Марк с отпаднал глас и обърса очи в ръкава си.

Финк бе в прединфарктно състояние. Трябваше да каже толкова неща, имаше куп въпроси към този хлапак, безброй предложения към съда как да се справи с нещата. Знаеше дяволчето, знаеше! Да го накарат да проговори!

— Марк, не ми се ще да те насилвам, но трябва да ми отговориш. Откажеш ли, ще бъдеш обвинен в неуважение на съда. Това разбираш ли го?

— Да, сър. Реджи ми го обясни.

— А обясни ли ти, че в такъв случай мога да те върна обратно в Центъра за малолетни?

— Да, сър. Можете и затвор да го наречете, не се притеснявайте.

— Благодаря. Искаш ли да се върнеш в затвора?

— Не съвсем, но нямам къде другаде да ида. Гласът му бе възвърнал увереността си и сълзите бяха пресъхнали. Мисълта за затвора не беше толкова страшна сега, когато го бе видял отвътре. Щеше да издържи още няколко дни. Дори смяташе, че съдията пръв ще се огъне. Беше сигурен, че името му пак ще се появи във вестника съвсем скоро. Нали репортерите щяха да научат, че Хари Рузвелт го е опандизил, понеже си е мълчал. Луд щяха да направят те съдията, задето е затворил едно малко момче без никаква вина за нищо.

Реджи му каза, че можел да си промени решението, когато му дотегнело в ареста.

— Спомена ли ти мистър Клифърд името Бари Мулдано?

— Позовавам се на Петата поправка.

— Спомена ли ти мистър Клифърд името Бойд Бойет?

— Позовавам се на Петата поправка.

— Каза ли нещо мистър Клифърд за убийството на Бойд Бойет?

— Позовавам се на Петата поправка.

— Каза ли нещо мистър Клифърд за сегашното местонахождение на трупа на Бойд Бойет?

— Позовавам се на Петата поправка.

Хари за десети път свали очилата си и разтри лице.

— Не можеш да се позовеш на нея, Марк.

— Току-що го направих.

— Нареждам ти да отговориш на тези въпроси.

— Ясно, сър. Съжалявам.

Хари взе една химикалка и започна да пише.

— Ваша светлост — обади се Марк. — Моите уважения към вас и това, което се стараете да направите. Но аз не мога да отговоря на въпросите ви, защото се страхувам, че ще се случи нещо на мен и моето семейство.

— Разбирам, Марк, но законът не позволява на гражданите да задържат информация, която може да е решаваща за разследването на криминално престъпление. Аз не се заяждам с теб, просто спазвам закона. Арестувам те за неуважение на съда. Не ти се сърдя, но ти ми връзваш ръцете. Разпореждам да се върнеш в Центъра за малолетни, където ще останеш, до ново нареждане.