Джон Гришам - Клиентът

— Е, не съм.

— Тогава защо сте в униформа и защо, за Бога, внасяте пистолет в моята зала?

Марк се усмихна за пръв път от часове.

Съдебният разпоредител, отговарящ за свидетелите, схвана намека и бързо се отправи към Харди, който свали кобура от колана си. Разпоредителят го изнесе от залата, сякаш се страхуваше пистолетът да не гръмне сам.

— Давали ли сте показания друг път?

Харди се ухили като дете и рече:

— Да, сър, много пъти.

— А колко пъти с пистолет на кръста?

— Прощавайте, ваша светлост.

Хари се поотпусна и погледна към Финк. През последните двайсет години Томас Финк бе прекарал много часове в съдебните зали и страшно се гордееше с умението си да води заседания. Изявите му бяха внушителни. Имаше дар слово и мозъкът му сечеше бързо, когато стоеше изправен на крака.

Но седнал на задните си части, Финк мислеше бавно. Да разпитваш свидетел както си седиш, бе доста необичаен метод за търсене на истината. Понечи да се изправи, но се опомни навреме и просто се пресегна да вземе бележника си. Личеше си, че е доста смутен.

— Бихте ли казали името си за протокола? — бързо изстреля въпроса си той.

— Сержант Мило Харди от Мемфиското полицейско управление.

— А какъв ви е адресът?

Хари вдигна ръка да възпре отговора на Харди.

— Мистър Финк, защо ви е нужно да знаете къде живее човекът?

Финк го погледна недоумяващо.

— Мисля, че това е рутинен въпрос, ваша светлост.

— Знаете ли колко мразя рутинните въпроси, мистър Финк?

— Започвам да научавам.

— Рутинните въпроси доникъде не водят, господине.

Само хабят безкрайни часове ценно време. Не искам да чувам повече такива. Ако обичате.

— Да, ваша светлост. Ще се постарая.

— Знам, че ще ви е трудно.

Финк загледа Харди и отчаяно се помъчи да измисли смайващо оригинален въпрос.

— Присъствахте ли на сцената на самоубийството миналия понеделник, сержант?

Хари отново вдигна ръка и Финк се отпусна на стола си.

— Мистър Финк, не зная как вие там, в Ню Орлиънс, вършите тия работи, но тук, в Мемфис, ние караме свидетелите да се закълнат, че ще говорят истината, преди да пристъпят към показанията. Наричаме го „полагане на клетва“. Звучи ли ви познато?

Финк разтри слепоочията си и каза:

— Да, сър. Би ли се заклел свидетелят? Възрастната служителка, седнала край съдийското бюро, внезапно се оживи. Тя скочи на крака и викна на Харди, който беше само на няколко крачки от нея:

— Вдигнете десницата си.

Харди така и стори и се закле да казва истината. Тя се върна на своето място и възобнови дрямката си.

— Сега вече можете да продължите, мистър Финк — каза Хари с ехидна усмивчица, предоволен, че е сварил Финк по бели гащи. Той отпусна гръб на масивната си облегалка и заслуша съсредоточено бързите шаблонни въпроси и отговорите, които следваха.

В желанието си да бъде полезен Харди се показа твърде приказлив и спомена безброй дребни детайли. Описа мястото на самоубийството, положението на трупа, състоянието на колата.

Носел снимки, ако негова светлост пожелаел да ги види. Негова светлост отказа да ги разглежда. Нямаха нищо общо с това заседание. Харди извади касета, съдържаща обаждането на Марк в полицията, и предложи да я пусне, ако негова светлост иска да я чуе. Не, рече негова светлост.

Тогава Харди с огромно въодушевление обясни как е заловил малкия Марк в гората, близо до мястото на самоубийството, и предаде последвалите разговори в патрулната му кола, във фургона, по пътя за болницата и в кафенето. Обясни инстинктивното си усещане, че Марк не казва цялата истина. Историята на малчугана била съшита с бели конци и като го подхванал ловко и приложил някоя и друга хитрина, той, Харди, открил всевъзможни дупки в този разказ.

Лъжите били опашати. Момчето казало, че двамата с братчето му случайно се натъкнали на колата и трупа, без да са чули никакви изстрели. Просто две деца, отишли да си играят в гората, но не щеш ли, попаднали на този труп. Разбира се, в съчинената от Марк история нямало нищо вярно. Харди бързаше да направи добро впечатление.

После описа най-подробно как изглеждало лицето на Марк — подпухналото око, отеклата устна, петната от кръв. Момчето казало, че се сбило в училище. Още една малка опашата лъжа.

След половин час Хари започна да се върти на стола си и Финк схвана намека. Реджи нямаше свидетел за кръстосан разпит и когато Харди излезе, в залата не остана съмнение, че Марк е лъжец, който заблуждава полицията. Нещата вървяха на зле.