Джон Гришам - Клиентът

— Не мога да отговоря на този въпрос, Марк. Никой не знае.

— И съдията ли не знае?

— Не. Ако те праща в ареста за неуважение към съда, съмнявам се, че има представа колко ще те държи там.

Отново настъпи продължително мълчание. Беше прекарал три часа в стаичката на Дорийн и не му се стори толкова ужасно. Беше гледал филми за затвори, в които се биеха и вилнееха банди и се използваха самоделни оръжия, за да се убиват доносниците. Охраната тормозеше затворниците. Те пък се претрепваха един друг. Холивуд в най-добрата си форма. Но това място не беше толкова страшно.

А и като погледнеше другата възможност… Без нищичко, което да нарече дом, семейство Суей сега живееше в стая 943 на благотворителната болница Сейнт Питър. Но мисълта за Рики и майка му, мъчещи се сам-сами, без него, бе непоносима.

— Говори ли с мама? — попита той.

— Още не. Ще й се обадя след заседанието.

— Притеснявам се за Рики.

— Искаш ли майка ти да дойде в съдебната зала? Тя би трябвало да присъства.

— Не. Малко ли неща са й на главата? Ние с теб можем да оправим тая каша.

Реджи сложи ръка на коляното му. Идеше й да заплаче. Някой почука на вратата и тя се провикна:

— Само минутка.

— Съдията е готов — чу се глас отвън.

Марк си пое дълбоко дъх и се втренчи в ръката й върху коляното си.

— Мога ли да се позова на Петата поправка, и толкоз?

— Не. Няма да мине номерът, Марк. Вече мислих за това. Въпросите няма да те принудят да свидетелстваш срещу себе си. Те са с цел извличане на информацията, която би могъл да имаш.

— Не ми стана ясно.

— Разбирам те. Слушай ме внимателно, Марк. Ще се опитам да ти обясня. Те искат да знаят какво ти е казал Джероум Клифърд, преди да умре. Ще ти зададат някои много конкретни въпроси за събитията точно преди самоубийството. Ще те питат какво ти е казал Клифърд за сенатора Бойет, ако въобще ти е казал нещо. Това, което им кажеш, в никакъв случай няма да те свърже с убийството на сенатора. Разбираш ли? Ти нямаш нищо общо с него. И със самоубийството на Джероум Клифърд нямаш нищо общо. Не си нарушил никакви закони, окей? Не си заподозрян в никакво престъпление или злосторничество. Тъй че не можеш да се браниш с Петата поправка. — Тя замълча и го погледна в очите. — Разбираш ли?

— Не. След като не съм направил нищо лошо, защо ме прибраха ченгетата, защо ме отведоха в ареста? Защо стоя тук и чакам някакво заседание?

— Тук си, защото смятат, че знаеш нещо ценно, а и защото, както вече казах, всеки човек е задължен да подпомага служителите на закона по време на разследването.

— Пак ти казвам, че този закон е глупав.

— Може би. Но днес не можем да го променим.

Той наклони стола напред и седна на четирите му крака.

— Трябва да разбера едно нещо, Реджи. Защо да не мога да им кажа, че нищо не знам. Защо да не мога да им кажа, че аз и старият Роуми сме си говорили за самоубийствата и отиването в рая или в ада. Ей такива работи, знаеш.

— Да говориш лъжи?

— Да. Ще видиш, че ще мине. Никой не знае истината освен Роуми, аз и ти. Нали така? А Роуми, мир на праха му, вече не говори.

— Не можеш да лъжеш в съда, Марк. — Каза го с цялата искреност, на която бе способна. Загуби часове от съня си, за да формулира отговора на този неизбежен въпрос. Толкова много й се искаше да изрече „Да! Точно така! Излъжи, Марк, излъжи!“

Заболя я коремът, ръцете й едва не затрепериха, но тя устоя твърдо.

— Не мога да ти позволя да лъжеш в съда. Ще говориш под клетва, тъй че трябва да кажеш истината.

— Значи съм сгрешил, като съм те наел, нали?

— Мисля, че не.

— Сгрешил съм. Караш ме да казвам истината, а в тоя случай тя може да ме убие. Ако те нямаше тук, щях да вляза намахано и да ги излъжа, без да ми мигне окото. Тогава и аз, и мама, и Рики щяхме да сме в безопасност.

— Можеш да се откажеш от мен, ако искаш. Съдът ще ти назначи друг адвокат.

Марк стана, отиде в най-тъмния ъгъл на стаята и заплака. Тя видя как главата му клюмна и раменете му увиснаха. Той закри очи с опакото на дясната си ръка и захлипа силно.

Макар че много пъти беше виждала уплашени и страдащи деца, тази гледка бе непоносима. Не можа да издържи и също заплака.

Двама полицаи го съпроводиха до съдебната зала през странична врата, а не през главния коридор, където се мотаеха любопитните, но Мьолер Шика очакваше тази дребна маневра и вече наблюдаваше всичко от няколко педи разстояние, скрит зад разтворен вестник.

Реджи последва клиента си и полицаите. Клинт чакаше отвън. Наближаваше дванайсет и четвърт и лудницата в Съда за малолетни беше поутихнала за малко по обяд.