Джон Гришам - Клиентът

Кликман се преви надве, подпря длани на коленете си и се взря в Марк от упор.

— Тръгваш ли като хората, или ще те влачим?

Марк изсумтя и го загледа кръвнишки.

— Мислиш, че ме е шубе от вас ли, а? Нека да ти кажа нещо, гьон такъв, имам си адвокат, който ще ме освободи за десет минути. Толкова ми е печен адвокатът, че тоя следобед вече ще си търсите друга служба.

— Ще умра от страх. Хайде сега да тръгваме.

Поеха по коридора — ченгетата от двете страни на Марк.

— Къде отиваме?

— В Центъра за задържане на малолетни.

— Това нещо като затвор ли е?

— Може и да стане, ако не внимаваш какви ги плещиш.

— Вие блъснахте мама на земята, нали така? Заради тая работа ще ви остави без служба.

— Отстъпвам й я доброволно — каза Кликман. — Защо ми е тая калпава служба, където трябва да се разправям с калпазани като теб?

— Да, ама и друга не можеш да си намериш. В днешно време много не се търсят тъпанари.

Минаха покрай скупчени на едно място санитари и сестри и Марк внезапно се превърна в звезда. В център на внимание. Беше невинна душа, която отвеждаха към гилотината. Той се поизпъчи. Завиха покрай ъгъла и тогава се сети за журналистите.

И те не го забравяха. Когато стигнаха до асансьорите, проблесна светкавица на фотоапарат и двама от киснещите там репортери се залепиха за Кликман с моливи и бележници в ръце. Зачакаха асансьора.

— Вие полицай ли сте? — попита единият, забил поглед в блестящите найкове.

— Не отговарям на никакви въпроси.

— Хей, Марк, къде те водят? — попита другият изотзад. Пак блесна светкавица.

— В ареста — изрече той високо, без да се обръща.

— Млъквай, момче — скара му се Насар. Кликман постави тежка ръка на рамото му. Фотографът беше до тях, край вратата на асансьора. Насар разпери длан да закрие обектива му и изръмжа:

— Изчезвайте.

— Арестуван ли си, Марк? — провикна се единият репортер.

— Не — отсече Кликман точно когато вратата се отвори.

Насар натика Марк вътре, а Кликман запречи входа, докато вратата започна да се затваря.

Останаха сами в асансьора.

— Голяма глупост изтърси, момче. Пълна щуротия — заклати глава Кликман.

— Ами тогава ме арестувайте.

— Пълна щуротия.

— Незаконно ли е да се разговаря с пресата?

— Просто си дръж езика зад зъбите, разбрано?

— Що не ме ступаш бе, гьон?

— Много ми се ще.

— Да, ама не ти стиска, нали? Понеже съм малко дете, а ти си голямо тъпанарско ченге и само да ме барнеш, ще те изфъшкат от работа, ще те съдят и тъй нататък. Ти вече събори мама на земята, кретен такъв, и просто не знаеш какво ти се пише.

— Майка ти ме зашлеви — обади се Насар.

— Браво на нея. Вие, палячовци, нямате представа какво е преживяла. Цъфвате там да ме отведете и уж нищо и никаква работа, и понеже сте ченгета и носите тия хартийки, според вас мама трябва да ви се зарадва, да ме целуне и да ме пусне с вас. С два сифона. С два огромни тъпи морона.

Асансьорът спря, отвори се и вътре влязоха двама лекари. Те спряха да разговарят и се вторачиха в Марк. Вратата се затвори зад тях и продължиха надолу.

— Можете ли да си представите, че тия палячовци ме арестуваха? — запита той лекарите.

Те свъсено изгледаха Насар и Кликман.

— По нареждане на Съда за малолетни — обясни Насар. Защо не вземеше да онемее това хулиганче?

Марк кимна към Кликман:

— Тоя тук с тузарските найкове преди малко събори мама на земята. Представяте ли си?

И двамата лекари огледаха маратонките.

— Хайде млъквай, Марк — рече Кликман.

— Как е майка ти? — попита единият лекар.

— Бомба и половина. Брат ми лежи в психото. Фургонът ни изгоря до шушка преди няколко часа. А после и тия главорези изникнаха да ме арестуват пред очите й. Тоя найковец я срита на земята. Какво да й има? Бомба е.

Лекарите забиха поглед в ченгетата. Насар се вторачи в обувките си, а Кликман затвори очи. Асансьорът спря и вътре нахлу солидна групичка. Кликман стоеше близо до Марк.

Когато настана тишина и пак потеглиха надолу, Марк извиси глас:

— Адвокатът ми ще ви осъди, рапони, това ясно ли ви е? Утре по това време ще сте безработни — Осем чифта очи се забиха в ъгъла, а после се вдигнаха нагоре към сгърченото лице на агент Кликман. Безмълвие.

— Млъкни вече, Марк.

— А ако не млъкна? Ще ми се случи каквото на мама, а? Ще ме повалиш долу, ще ме риташ. Знаеш ли, че си просто едно тъпанарско ченге, Кликман? Едно разплуто ченге с пищов. Що не вземеш да поотслабнеш малко?

По челото на Кликман потекоха струйки пот. Усети пронизващите погледи на непознатите. Асансьорът се движеше едва-едва. Идеше му да удуши Марк.