Джон Гришам - Клиентът

Страхотно, помисли си Марк. Още едно возене в патрулна кола. В този момент майка му извика: „Вървете по дяволите!“ и Марк се опита да я успокои.

— Не кряскай, мамо. Рики ще чуе.

— Само през трупа ми! — озъби се тя в лицето на Насар. Кликман отстъпи крачка назад, сякаш да покаже, че на колегата му трябва да се оправя с тази бясна жена.

Насар си знаеше работата. Беше арестувал хиляди.

— Вижте какво, мисис Суей, разбирам как се чувствате. Но аз изпълнявам разпоредби.

— Чии разпоредби?

— Недей да викаш бе, мамо — замоли се Марк.

— Заповедта е подписана от съдията Хари Рузвелт преди около час. Ние просто си вършим работата, мисис Суей. На Марк няма да му се случи нищо лошо. Ще го охраняваме.

— Той какво е извършил? Само ми кажете какво е извършил. — Даян се обърна към сестрите. — Може ли някой тук да ми помогне? — помоли се жално тя. — Карен, няма ли да направите нещо? Повикайте доктор Грийнуей. Защо само стоите и гледате?

Но Карен и другите сестри наистина само стояха и гледаха. Ченгетата ги бяха предупредили да не се месят.

Насар направи опит да се усмихне.

— Ако прочетете тези листове, ще разберете, че в Съда за малолетни е внесена молба за съдебен разпит на Марк, който се обвинява, че отказва да съдейства на полицията и ФБР. И съдията Рузвелт иска да проведе заседание днес по обяд. Няма нищо страшно.

— Нямало, представете си! Негодник мръсен. Идваш ми тук с твоите пикливи листчета, отвеждаш ми сина и разправяш, че нямало страшно.

— Не така високо, мамо — обади се Марк. Не я беше чувал да изрича такива думи от времето на развода.

Насар престана да насилва усмивката си и опъна крайчетата на мустаците си. Незнайно защо, Кликман гледаше свирепо Марк, сякаш бе някой сериен убиец, когото издирваха от години. Настъпи дълго мълчание. Даян стискаше раменцата му с две ръце.

— Няма да ви го дам.

Най-сетне Кликман проговори:

— Вижте какво, мисис Суей, нямаме избор. Трябва да го отведем.

— Вървете по дяволите! — озъби се тя. — За да го вземете, първо с мен трябва да се разправите.

Кликман беше недодялан глупак и за миг изпъчи гърди, сякаш приемаше предизвикателството. После се отпусна и се усмихна.

— Добре бе, мамо, ще ида. Обади се на Реджи и й кажи да дойде в ареста. Тя сигурно до обяд ще успее да осъди тия палячовци и утре те ще са уволнени.

Ченгетата се ухилиха един на друг. Отракано хлапе.

В следващия момент Насар направи фатална грешка, като се протегна да хване Марк за ръката. Даян се хвърли насреща му, същинска кобра. Шляяп! Зашлеви го по лявата буза и изписка:

— Няма да го докосваш!

Насар притисна длан към бузата си, а Кликман мигом сграбчи Даян за лакътя. Тя понечи да замахне отново, но той внезапно я завъртя настрани, при което тя се спъна в Марк и двамата се стовариха на пода.

— Гад мръсна! — продължи да вика Даян. — Само да си го пипнал!

Насар се надвеси над тях и Даян го ритна в бедрото. Но тъй като беше боса, ударът не бе покосяващ. Кликман протегна ръка да вдигне Марк, който се мъчеше да стане, а Даян риташе, виеше и се мяташе. Сестрите се спуснаха към нея, последвани от охраната, и накрая тя се изправи на крака.

Кликман издърпа Марк настрани. Пазачите хванаха Даян за ръцете. Тя се извиваше и крещеше. Насар разтъркваше бузата си. Сестрите се мъчеха да разтървават, да умиряват и утешават.

Вратата се отвори и на прага се показа Рики, стиснал в ръце плюшено зайче. Той изгледа смаяно Марк, когото Кликман стискаше за китките. После се взря в майка си, чийто китки стискаха мъжете от охраната. Всички замръзнаха и се вторачиха в Рики. Личицето му бе бяло като платно. Косата му стърчеше на всички посоки. Беше зяпнал, но дума не продумваше.

После от устата му се изтръгна глухият жален стон, който само Марк бе чувал. Даян се изскубна и вдигна момченцето на ръце. Сестрите я последваха в стаята и го положиха на леглото. Поглаждаха го по ръцете и крачката, но стенанията не спираха. После палецът се пъхна в устата му и той затвори очи. Даян легна до него и тихичко подхвана „Мечо Пух“, като галеше ръката му.

— Да вървим, момче — каза Кликман.

— Ще ми слагате ли белезници?

— Не, ние не те арестуваме.

— Ами тогава какво, по дяволите, ме правите?

— Внимавай с езика, дете!

— Що не се застреляш бе, физкултурник скапан?

Кликман замръзна на място и убийствено изгледа Марк.

— Мери си приказките, детенце! — предупреди го Насар.

— Виж си физиономията, пуяк важен. Мисля, че посинява. Мама добре те цапардоса, ха-ха. Дано ти е поразкъртила зъбите.