Джон Гришам - Клиентът

— Слушам ви — подхвърли той към Финк.

— Смятаме, ваша светлост, че със своето мълчание Марк Суей възпрепятства разследването.

— Кое разследване? По убийството или по самоубийството?

Въпросът беше смазващо точен и Финк разбра, че Хари Рузвелт ще се окаже костелив орех. Разследваха убийство, а не самоубийство. Нямаше закон против самоубийците, а още по-малко против свидетелите на самоубийство.

— Ваша светлост, според нас самоубийството е пряко свързано с убийството на Бойет и хлапето трябва непременно да ни окаже съдействие.

— Ами ако не знае нищо?

— Не можем да бъдем уверени, преди да сме го разпитали. В момента то възпрепятства разследването, а както знаете, всеки гражданин е длъжен да оказва съдействие на съдебните власти.

— Знам много добре. Просто ми се струва малко прекалено да обявявате едно дете за закононарушител без никакви доказателства.

— И доказателства ще има, ваша светлост, стига да доведем хлапето на закрито заседание и да му зададем няколко въпроса под клетва.

Хари захвърли справката върху куп папки, свали очилата си и замислено захапа едната дръжка. Орд се приведе и заговори, наблягайки на всяка дума:

— Вижте сега, ако можем да задържим детето под стража и да организираме спешно заседание, нещата сигурно ще се изяснят. Ако то заяви под клетва, че не знае нищо за Бойд Бойет, тогава оттегляме обвинението за недоносителство, хлапето се прибира и въпросът е приключен. Проста работа. Щом няма доказателства за престъпно деяние, значи не са необходими съдебни санкции. Но ако знае къде е скрит трупът, имаме право да знаем и ние. Смятаме, че на заседанието хлапето ще проговори.

— Има два начина да му развържем езика, ваша светлост — добави Финк. — Можем да внесем молба за разпит във вашия съд и да изчакаме заседанието, или да го призовем пред съда в Ню Орлиънс. Първият вариант ни се струва по-бърз и по-добър във всички отношения, особено за момчето.

— Не искам никакви призовки за Ню Орлиънс — строго заяви Хари. — Чухте ли?

Всички закимаха усърдно, макар да знаеха, че Федералният съд може да призове Марк Суей, когато си пожелае, независимо от мнението на някакъв дребен съдия. Хари се държеше както винаги — бързаше да протегне закриляща десница над всяко хлапе, което се докоснеше до неговата съдебна власт.

— Бих предпочел да го уредим в моя съд — промърмори той, като че разсъждаваше на глас.

— Съгласни сме, ваша светлост — каза Финк. Никой не възрази.

Хари погледна дневното си разписание. Както обикновено, то бе запълнено с повече човешки страдания, отколкото могат да се разгледат за един кратък ден.

— Според мен тия обвинения се градят на доста паянтова основа. Но не мога да ви попреча. Предлагам да разгледаме въпроса колкото се може по-скоро. Ако детето знае нещо, а подозирам, че е така, искам да изплюе камъчето и да се свърши веднъж завинаги. Бързо.

Точно това искаха и посетителите.

— Дайте да свършим тая работа днес, по време на обедната почивка. Къде е момчето в момента?

— В болницата — отговори Орд. — Брат му е там и не се знае кога ще го изпишат. Майката не бива да напуска стаята. Марк е останал без контрол и скита където си иска. Снощи спа у адвокатката.

— Да, типично за Реджи — промърмори Хари, без да крие симпатията си. — Не виждам смисъл да задържаме детето под стража.

Но за Финк и Фолтриг задържането бе най-важната част от целия план. Те искаха хлапето да бъде прибрано с полицейска кола и затворено в истинска килия, за да проговори от страх.

— Ако ми разрешите, ваша светлост — намеси се най-после К. О., — смятаме задържането за наложително.

— Тъй ли? Слушам ви.

Мактюн подаде на съдията Рузвелт голяма гланцова снимка. Луис се зае с обясненията.

— Човекът на снимката е Пол Гронк. Главорез от Ню Орлиънс и съдружник на Бари Мулдано. От вторник вечерта е в Мемфис. Заснехме го, преди да се качи на самолета. След час беше в Мемфис, но за съжаление нашите хора го изтърваха на излизане от аерогарата. — Мактюн замълча за момент и извади две по-малки снимки. — Този с тъмните очила е Марк Боно, наемен убиец от Ню Орлиънс, свързан с местната мафия. Другият, с костюма, е Гари Пирини, също наемник на мафията, работещ за рода Сулари. Снощи Боно и Пирини пристигнаха в Мемфис. Едва ли са дошли само за да похапнат ребърца на скара. — Той помълча, за да подсили ефекта от думите си. — Детето е в голяма опасност, ваша светлост. Семейството живее във фургон на един паркинг в северен Мемфис. Мястото се нарича „Движими имоти Тъкър“.