Джон Гришам - Клиентът

Реджи се озърташе едновременно към него и към огледалото, без да изпуска от поглед колите отсреща. Марк бе стиснал челюсти. Гледаше право напред, но сякаш не виждаше нищо.

— Съжалявам, Марк.

— Да де, и аз съжалявам. Хубав сън беше, ама не е верен, а?

— Днес може да е тежък ден.

— Голяма изненада, няма що! Знаеш ли, че снощи наблюдаваха къщата?

— Моля?

— Да, снощи някой дебнеше около къщата. Към два и половина бях излязъл на верандата и видях един тип да върви по тротоара. Съвсем небрежно, нали разбираш, пушеше си и гледаше къщата.

— Може да е бил съсед.

— Как не! В два и половина през нощта.

— Може да е излязъл на разходка.

— Тогава защо мина отпред три пъти за петнайсет минути?

Реджи пак се озърна към него и веднага натисна спирачките, за да не блъсне предната кола.

— Вярваш ли ми, Марк? — запита тя.

Момчето я изгледа така, сякаш въпросът го бе изненадал.

— Разбира се, че ти вярвам, Реджи.

Тя се усмихна и го потупа по рамото.

— Щом е тъй, дръж се за мен.

Едно от предимствата на архитектурни изроди като Сейнт Питър е наличието на множество странични врати и коридори, за които знаят само шепа хора. Струпваният година след година хаос от пристройки и допълнителни крила създава безброй закътани проходи и ниши, откривани понякога единствено от някой заблуден нощен пазач.

Когато пристигнаха, Клинт вече бе обикалял из болницата половин час без никакъв успех. На три пъти дори се бе загубил. Чакаше ги на паркинга, изпотен и гузен.

— Вървете след мен — уверено каза Марк.

Тримата тичешком пресякоха улицата и влязоха пред една врата с надпис „Авариен изход“. Провряха се през забързаната тълпа по коридора и слязоха надолу с раздрънкан асансьор.

— Дано да знаеш къде отиваме — подхвърли тичешком Реджи, опитвайки да прикрие съмненията си с шега. Зад нея Клинт продължаваше да се поти.

— Няма проблеми — отвърна Марк и отвори една голяма врата.

— Ами че това е кухнята, Марк! — възкликна Реджи, като се озърташе наоколо.

— Хич да не ти пука. Преструвай се, че имаме работа тук.

Марк натисна бутона на един служебен асансьор и вратата се отвори незабавно. Щом влязоха, момчето натисна вътрешния бутон и кабината полетя към десетия етаж.

— Главната сграда има осемнайсет етажа, но този асансьор спира само на десетия — обясни Марк. — На деветия не спира, запомнете го.

Говореше с глас на скучаещ екскурзовод, гледайки светещите цифри над вратата.

— Какво ще правим на десетия? — запита Клинт, като се мъчеше да си поеме дъх.

— Чакай, сега ще видиш.

Вратата се отвори и тримата излязоха в огромен склад с безброй рафтове, отрупани с кърпи и чаршафи. Без да губи време, Марк се стрелна напред. Отвори една тежка метална врата и ги изведе в коридор с болнични стаи от двете страни. Посочи наляво, после пак изпревари спътниците си и спря пред авариен изход с червено-жълти предупреждения, че при отварянето се включва сирена. Като го видяха да дърпа лоста, Реджи и Клинт изстинаха.

Но не се случи нищо.

— Алармата не работи — небрежно поясни Марк и пъргаво изтича по стъпалата към деветия етаж. Там отвори нова врата и тримата изведнъж се озоваха в безлюден и тих коридор, покрит с дебела пътека. Момчето посочи напред. Минаха край редица болнични стаи, завиха надясно и зърнаха отсреща асансьорите, около които наистина дебнеха журналисти.

— Добро утро, Марк — подвикна хубавицата Карен, докато минаваха край дежурната стая. Но не му се усмихна.

— Здрасти, Карен — отвърна той, без да забавя крачка.

Даян седеше на сгъваем стол в коридора, а до нея тромаво бе приклекнал някакъв полицай. Плачеше — явно от доста време. Двамата болнични пазачи стояха на десетина крачки от тях. Щом видя полицая и сълзите, Марк се втурна към майка си. Тя разпери ръце и двамата се вкопчиха един в друг.

— Какво става, мамо? — запита момчето, но вместо отговор Даян се разплака още по-силно.

— Марк, тази нощ фургонът ви е изгорял — каза полицаят. — Само преди няколко часа.

Марк го изгледа смаяно, после отново прегърна майка си. Тя бършеше сълзите и опитваше да се овладее.

— Сериозно ли е? — запита Марк.

— Много — печално отвърна полицаят и се изправи, държейки фуражката си с две ръце. — Нищо не е оцеляло.

— Каква е причината? — запита Реджи.

— Още не се знае. Пожарният инспектор ще огледа мястото тази сутрин. Може да е късо съединение.

— Трябва да разговарям с инспектора — категорично заяви Реджи и полицаят я огледа по-внимателно.