Джон Гришам - Клиентът

Самият Хари тежеше около сто и петдесет килограма и всеки ден се обличаше по един и същ начин — черен костюм, бяла памучна риза и черна вратовръзка, която връзваше собственоръчно и твърде калпаво. Никой не знаеше дали има само един черен костюм или петдесет. Никога не се променяше. Но иначе Хари беше внушителна фигура, особено на съдийското място, когато отправяше над очилата свиреп поглед към някой непрокопсан баща, отказващ да плаща издръжка за детето си. Независимо дали бяха черни или бели, непрокопсаните бащи трепереха от името на съдията Рузвелт. Той ги издирваше под дърво и камък, за да ги тикне в затвора. Откриваше къде работят и слагаше запор върху заплатите им. А ако някой се опиташе да закача подсъдимите му, наричани просто хлапетата на Хари, скоро сам се озоваваше с белезници между двама яки полицаи.

Хари Рузвелт беше живата легенда на Мемфис. Окръжните власти бяха сметнали за уместно да му пратят на помощ още двама съдии, но въпреки това той продължаваше да работи като каторжник. Обикновено пристигаше преди седем и сам си вареше кафе. Започваше заседанията точно в девет и тежко на онзи адвокат, който дръзнеше да закъснее. През изминалите години Хари бе пращал в ареста неколцина от най-нахалните.

В осем и половина тази сутрин секретарката му донесе пощата и съобщи, че отвън чакат няколко души, които държали на всяка цена да говорят с него.

— Нещо друго? — запита той, дъвчейки последната хапка ябълков щрудел.

— Може би си струва да приемете господата.

— Тъй ли? Че кои са те?

— Единият е Джордж Орд, нашият славен областен прокурор.

— Преподавал съм му в университета.

— Точно така. И той го каза, дори на два пъти. Освен това е дошъл заместник областният прокурор на Ню Орлиънс, някой си Томас Финк. И мистър К. О. Луис, заместник директор на ФБР. Придружават го двама агенти.

Хари откъсна очи от делото, което четеше, и се позамисли.

— Я виж ти, доста височайша компания. Какво искат?

— Не казаха.

— Добре, покани ги.

След няколко секунди Орд, Финк, Луис и Мактюн влязоха в тесния, претъпкан кабинет и се представиха на негова светлост. За да осигурят място на всички, Хари и секретарката разчистиха столовете от купищата папки. Разговорът започна с общи приказки и шеги, но след няколко минути Хари погледна часовника си и каза:

— Господа, за днес съм планирал седемнайсет дела. С какво мога да ви бъда полезен?

Орд се изкашля и започна пръв:

— Ами… сигурно сте чели вестниците вчера и днес, по-специално материалите на първа страница за едно момче на име Марк Суей.

— Много интересно.

— Мистър Финк води съдебното дирене срещу човека, обвинен в убийството на сенатора Бойд Бойет, и процесът ще започне в Ню Орлиънс след няколко седмици.

— Четох в пресата.

— Всички ние сме почти сигурни, че Марк Суей знае повече, отколкото казва. Вече на няколко пъти момчето излъга тукашната полиция. Смятаме, че преди самоубийството е разговаряло дълго с Джероум Клифърд. Твърдо знаем, че е било в колата. Опитахме се да поговорим с него, но то не проявява никакво желание да ни помогне. Наело е адвокатка и тя го насърчава.

— Реджи Лав е редовна посетителка на моя съд. Много способна юристка. Понякога прекалява с грижите за клиентите си, но не виждам в това нищо лошо.

— Да, сър. Ние обаче подозираме, че момчето укрива изключително важна информация.

— По-точно?

— Смятаме, че знае къде е укрит трупът на сенатора.

— И какво ви насочва към тази мисъл?

— Историята е дълга, ваша светлост. Ще ми трябва време, за да обясня.

Хари разсеяно опипа вратовръзката си и прикова Орд на място с прословутия си навъсен поглед. Обмисляше положението.

— Значи искате да призова хлапето пред съда и да го разпитам.

— В общи линии, да. Мистър Финк носи молба да вземете мерки спрямо престъпното поведение на детето.

Последните думи не се понравиха на Хари. Лъскавото му чело изведнъж се сбръчка.

— Доста сериозно обвинение. Какво престъпление е извършило?

— Възпрепятстване на правосъдието. Отказва да даде показания.

— Имате ли законни основания?

Финк вече бе скочил на крака и протягаше през бюрото няколко листа, които измъкна от папката си. Хари ги взе и зачете бавно. В кабинета настана тишина. К. О. Луис още не бе взел думата и се чувстваше засегнат. В края на краищата той беше вторият човек във ФБР, а този съдия сякаш изобщо не му обръщаше внимание.

Хари прехвърли страницата и погледна часовника си.