Джон Гришам - Клиентът

Труман влезе в библиотеката и подхвърли:

— Много до късно работите, момчета.

Уоли Бокс избута стола назад и се разкърши. Беше грохнал от умора.

— Да, сума ти нещо имаме да прегледаме — гордо заяви той, сочейки купищата книги и записки.

— Сядай — каза Фолтриг и кимна към един свободен стол. — След малко ще свършим.

Той също се разкърши и взе да пука ставите на пръстите си. Обичаше репутацията си на неуморен труженик — висш държавен служител, който не се бои от черната работа; семеен мъж, който поставя дълга над съпругата и децата си. За него професията означаваше всичко. Имаше за клиент Съединените американски щати.

Труман вече от седем години слушаше тия глупости за осемнайсетчасов работен ден. Това беше любимото занимание на Фолтриг — да говори за себе си, за дългите часове в прокуратурата и за проклетото тяло, което го принуждава да спи. Всички адвокати се хвалеха с безсънието си като с медал за храброст. Същински железни мъже, работещи по двайсет и четири часа в денонощието.

— Хрумна ми нещо — каза Труман, докато сядаше край масата. — Нали беше споменал, че утре ще има заседание на Съда за малолетни в Мемфис.

— Подготвяме молба за заседание — поправи го Рой. — Нямам представа кога ще стане. Но ще настояваме да бъде час по-скоро.

— Да, добре. Какво ще речеш, ако ти кажа, че след като си тръгнах оттук днес, срещнах К. О. Луис, първия заместник на Войлс?

— А, знаем се с К. О. — прекъсна го Фолтриг.

Труман очакваше репликата. Дори нарочно бе позабавил речта си, за да позволи на Фолтриг да вметне колко е близък с К. О. — не мистър Луис, а просто К. О.

— Още по-добре. Той е пристигнал на съвещание в Ню Орлиънс. Като се видяхме, взе да разпитва за случая Бойет и за историята с Джероум Клифърд и хлапето. Казах му каквото знам. Той рече да позвъним, ако може да помогне с нещо. Мистър Войлс искал всеки ден да му се докладва за резултатите.

— Знам.

— Добре. Тогава се позамислих малко. От Сейнт Луис до Мемфис е един час полет, нали така? Ами ако мистър Луис цъфне при съдията рано сутринта, след като сме подали молбата? И ако го попритисне в приятелски разговор? Ами че той е вторият човек във ФБР. Като му каже какво знае хлапето според нас, съдията ще му повярва.

Фолтриг кимаше одобрително и като видя това, Уоли усърдно разтръска глава. Труман продължи:

— Има и още нещо. Както знаем, Гронк се спотайва в Мемфис и би било разумно да предположим, че не е отишъл там, за да посети гроба на Елвис. Нали така? Пратил го е Мулдано. Та, рекох си, какво ще стане, ако допуснем, че момчето е застрашено и мистър Луис обясни на съдията колко полезно би било да го вземем под опека. За негово добро, нали разбираш.

— Харесва ми — тихо изрече Фолтриг. Уоли се оказа на същото мнение.

— Хлапето няма да издържи на натиска. Първо го взимаме под опека по разпореждане на Съда за малолетни като някакъв дребен престъпник. Това ще го изплаши до смърт. И адвокатката може да се стресне. После съдията сигурно ще нареди на хлапето да проговори. Не вярвам да устои. Ако премълчи, ще го обвинят в оскърбление на съда. Ти как мислиш?

— Да, оскърблението е гарантирано, но нямаме представа как ще постъпи съдията.

— Прав си. Затова мистър Луис ще разкаже на съдията за Гронк и неговите връзки с мафията, а после ще добави, че според нас този човек е дошъл в Мемфис, за да убие детето. При всяко положение хлапакът ще бъде задържан и изолиран от оная кучка, адвокатката.

Фолтриг бе почервенял от възбуда. Той бързо надраска нещо в бележника си. Уоли стана и умислено закрачи напред-назад, сякаш по волята на събитията трябваше да вземе съдбоносно решение.

Тук, зад стените на библиотеката, Труман спокойно можеше да плюе по адвокатката. Но не бе забравил за касетата. И предпочиташе да си остане в Ню Орлиънс, колкото се може по-надалече от нея. Охотно преотстъпваше на Мактюн удоволствието да си блъска главата с Реджи.

— Можеш ли да се свържеш с К. О.? — запита Фолтриг.

— Предполагам.

Труман измъкна от джоба си омачкано листче и взе да набира номера. Фолтриг придърпа Уоли в най-далечния ъгъл.

— Страхотна идея — заяви Уоли. — Сигурен съм, че онзи от Съда за малолетни ще се окаже някакъв местен смотльо и ще стори точно каквото му нареди К. О. Ти как мислиш?

Труман бе успял да се свърже е мистър Луис. Фолтриг го гледаше, без да прекъсва разговора с Уоли.

— Може и да не излезе точно така, но все едно, важното е час по-скоро да привикаме хлапето в съда. Мисля, че това ще го прекърши. Ако откаже да говори, изолираме го под наш контрол, без връзки с адвокатката. Харесва ми.