Джон Гришам - Клиентът

— Озлобена ли е?

— Не си го позволява. Загуби децата си, от това никоя майка не оздравява напълно. Но се мъчи да не мисли за тях. Баща им ги обработи толкова яко, че не се и сещат за нея. Виж, него го мрази от дън душа, но според мен това си е в реда на нещата.

— Тя е много добър адвокат — подхвърли Марк небрежно, сякаш лично бе назначавал и уволнявал куп адвокати.

Мама Лайф се премести малко по-близо до него — всъщност прекалено близо. Потупа Марк по коляното и това адски го раздразни, но момчето реши да си трае. Добрата старица не искаше да му досажда, просто животът я бе лишил от синове и внуци.

Нямаше луна. Ветрецът тихичко шумолеше в листата на огромните черни дъбове край улицата. Люлката беше застлана със сгънато дебело одеяло. Марк не бързаше да се прибира в болницата и реши, че все пак на верандата е приятно. Усмихна се на мама Лайф, но тя бе зареяла очи из мрака, унесена в невесели мисли. По някое време навярно пак щеше да се сети за самоубийството на Клифърд, а Марк не държеше да разговарят за това.

— Защо Реджи работи с толкова много деца?

Тя пак го потупа по коляното.

— Защото на някои деца им трябва адвокат, макар че обикновено не го знаят. А повечето адвокати са прекалено заети да трупат пари и не се интересуват от децата. Тя иска да им помогне. Винаги ще се обвинява, че е загубила своите деца, затова помага на чуждите. С малките си клиенти е безкрайно грижовна.

— Не й платих много.

— Не се безпокой, Марк. Всеки месец Реджи поема поне по две безплатни дела. На латински ги наричат „про боно“, това означава, че адвокатът работи без хонорар. Ако не беше харесала твоя случай, просто нямаше да го поеме.

Марк знаеше какво означава „про боно“. В телевизионните филми половината адвокати работеха но случаи, за които не получаваха пукната пара. Останалите спяха с хубави жени и вечеряха в скъпи ресторанти.

— Реджи има душа, Марк, има съвест — говореше мама Лайф, продължавайки лекичко да го потупва по коляното. Чашата вече беше празна, но думите й звучаха ясно и разсъдливо. — Тя ще работи без хонорар, ако вярва в клиента. А някои от горките й клиенти могат да ти скъсат сърцето от жал. Колко съм плакала за бедните дечица…

— Сигурно много се гордееш с нея.

— Така си е. Преди няколко години Реджи едва не умря по време на развода, Марк. Без малко да я загубя. После едва не се разорих, докато я изправя на крака. Виж я обаче сега.

— Дали някога пак ще се омъжи?

— Може би. Навъртаха се двама-трима, но не излезе нищо сериозно. За нея романтиката стои на втори план. Работата преди всичко. Както тази вечер. Вече е осем часът, а тя виси в участъка и разговаря с някакъв малък пакостник, дето са го спипали да краде по магазините. Чудя се какво ли ще пишат утре във вестниците.

Марк смутено се размърда. Във вестниците щеше да има спортни вести, некролози и другите обичайни глупости, но явно в момента не му се полагаше да говори.

— Кой знае… — промърмори той.

— Хареса ли ти да се видиш във вестника?

— Никак.

— Откъде са взели снимките?

— От училищния албум.

Разговорът секна. Бавно се люшкаха напред-назад и веригите скърцаха над главите им.

— Страшно ли беше, като намерихте оня човек, дето току-що се бил застрелял?

— Много страшно, ала докторът заръча да не приказвам за това, щото ме изнервяло. Нали знаеш какво стана с брат ми. По-добре да си мълча.

Тя го потупа малко по-силно.

— Разбира се. Разбира се.

Марк натисна с пети и люшкането се засили. Стомахът му още тежеше и изведнъж го налегна дрямка. Мама Лайф тихичко тананикаше. Вятърът се засили и Марк потрепера.

Реджи ги завари да се люлеят лекичко на тъмната веранда. Мама Лайф пиеше черно кафе и галеше Марк по рамото. Увито в одеяло, момчето се бе сгушило с глава в скута й.

— Кога заспа? — прошепна Реджи.

— Преди около час. Стана му студено, после задрема. Мило дете.

— И аз тъй мисля. Ще се обадя в болницата да питам майка му дали може да преспи тук.

— Яде до пръсване, горкото. Утре сутрин ще му приготвя хубава закуска.

Най-напред идеята хрумна на Труман. Беше чудесна, щеше да свърши работа и това означаваше, че Фолтриг незабавно ще я обяви за своя. С почитаемия Рой в живота нямаше изненади: успехите и заслугите неминуемо биваха присвоявани от него. А когато работите тръгнеха зле, Труман и неговите хора опираха пешкира заедно с подчинените на Фолтриг, печата, съдиите, подкупните адвокати и всички останали освен великото правно светило.