Джон Гришам - Клиентът

— Красиви деца, нали? — обади се мама Лайф, докато сядаше зад него.

— Кога е било? — запита Марк, без да откъсва очи от снимката.

— Преди четирийсет години — бавно отвърна тя с лека печал. — Толкова млади и щастливи бяхме тогава.

Мама Лайф се изправи и застана до него. Раменете им се докоснаха.

— Къде са момчетата сега?

— Джоуи, този отдясно, е най-големият. Беше летец-изпитател и загина при катастрофа през шейсет и четвърта. Той е герой.

— Моите съболезнования — прошепна Марк.

— Левият, Бени, е с една година по-малък. Сега е морски биолог във Ванкувър. Все забравя да навести майка си. Преди две години дойде за Коледа и пак изчезна. Остана си стар ерген, но мисля, че около него всичко е наред. Така и не дочаках внуци от Бени. Само Реджи има деца.

Тя взе от ъгловата масичка голяма метална рамка. Подаде я на Марк. В рамката имаше две абитуриентски снимки — с традиционните тоги и плоски шапчици. Момичето изглеждаше красиво. Момчето беше с дълга, сплъстена коса, едва набола брада и тъмни очи, в които блестеше свирепа ненавист.

— Това са децата на Реджи — обясни мама Лайф без следа от нежност и гордост. — За момчето не сме чували нищо, откакто попадна в затвора. Продавал наркотици. Добро момче беше, но баща му го съсипа. Момичето е в Калифорния, мъчела се там да стане артистка или певица, поне така разправя, обаче също се е забъркала с наркотици, та не се обажда много често. И тя беше сладко дете. Скоро ще станат десет години, откакто не съм я виждала. Представяш ли си? Единствената ми внучка. Толкова е печално.

От поредната чаша вино мама Лайф бе станала словоохотлива. Сега щеше да разказва надълго и нашироко за своето семейство, а сетне щеше да дойде ред и на неговото. Чак след това имаше риск отново да се върнат на въпроса какво толкова са видели двамата с Рики.

— Защо не си я виждала от десет години? — запита Марк, колкото да поддържа разговора. Знаеше, че въпросът е тъп и разясненията по него могат да траят с часове. Стомахът го болеше от богатата гощавка и му се искаше само едно — да се просне някъде на спокойствие.

— Реджайна, искам да кажа Реджи, загуби връзка с нея, когато момичето навърши тринайсет. Разводът беше кошмарен, онзи търчеше по жени и имаше любовници из целия град, даже го спипаха в болницата с една сестричка, разводът обаче беше ужасен кошмар и накрая Реджи просто не издържа. Когато се женеха, Джо, бившият й съпруг, беше добро момче, но забогатя, стана известен доктор и се промени, знаеш ги тия работи. Парите му завъртяха главата. — Тя помълча и отпи глътка вино. — Ужасно, просто ужасно. И все пак ми липсват. Нямам си други внучета.

Не приличаха на добри деца, особено момчето. Гадняр и половина.

— Какво стана с него? — запита Марк след кратко мълчание.

— Ами… — Тя въздъхна, сякаш не гореше от желание да разказва, но нямаше как да избегне темата. — Когато баща му го взе, той беше на шестнайсет, вече разхайтен и глезен, нали разбираш, с вечната работа в клиниката баща му все нямаше време за децата, а пък на момчето си му трябва мъжка ръка, нали така? Та Джеф, така му е името, още отрано навири глава. После баща му с парите и адвокатите си пропъди Реджайна и като взе децата, остави Джеф сам да се оправя. С татковите пари, естествено. На училище трябваше с топ да го карат, а шест месеца след като завърши, го спипаха с пълен джоб наркотици. — Мама Лайф рязко млъкна. Марк се боеше, че ще заплаче, но тя само отпи от чашата. — За последен път го прегърнах, когато завърши гимназия. Като стана белята, видях снимката му във вестниците, но нито веднъж не се е обадил. Десет години, Марк. Знам, че тъй ще си умра, без да ги видя вече.

Тя бързо разтърка очи и на Марк му се прииска да потъне вдън земя. Мама Лайф го хвана за ръката.

— Ела да поседнем на верандата.

Той я последва през тесния вестибюл. Излязоха на верандата отпред и седнаха на люлката. Навън беше тъмно и прохладно. Мълчаливо се люлееха напред-назад. От време на време мама Лайф надигаше чашата.

Най-сетне тя се реши да продължи печалната повест.

— Разбираш ли, Марк, щом се докопа до децата, Джо просто ги съсипа. Отрупваше ги с пари. Мъкнеше се из къщата с разни никаквици. Все се перчеше пред децата колко е богат. Купи им коли. Аманда забременя в гимназията, а той й уреди аборт.

— Защо си е сменила името Реджи? — кротко запита Марк с надеждата, че така ще сложат край на цялата история.

— Тя прекара няколко години по болници. След развода, Бог да ми я поживи, беше много зле, Марк. Очите си изплаквах всяка вечер от тревоги по нея. Когато не беше на лечение, живееше при мен. Години й трябваха, но накрая излезе от ямата. Много лечение. Много пари. Много обич. И един ден реши, че кошмарът е свършил, значи трябва да събере останките и да изгради нов живот. Затова си смени името. Отиде в съда и уреди всичко по правилата. Обзаведе си стаята над гаража. Даде ми тия снимки, защото не иска да ги гледа. После отиде да учи право. Превърна се в нов човек, с нов характер и ново име.