Джон Гришам - Клиентът

— Гладен ли си? — запита мама Лайф, която отново сновеше из кухнята, надничаше във фурната, разбъркваше тенджерата и затваряше шкафчетата.

— Да, уважаема госпожо.

— Толкова е приятно да срещнеш възпитан младеж — каза тя и спря за секунда, за да му се усмихне. — Хлапетата на Реджи обикновено са невъзпитани. От години не съм чувала в тая къща някой да рече „да, госпожо“.

И се втурна към мивката. Реджи намигна на Марк.

— Мамо, Марк от три дни е на болнична кухня и чака да разбере какво готвиш.

— Изненада — отвърна мама Лайф и отвори фурната, от която лъхна вълшебен аромат на месо, сирене и домати. — Но вярвам, че ще ти хареса, Марк.

Марк изобщо не се съмняваше. Реджи отново му намигна и изви глава, за да свали малките си диамантени обици. Сега в купчинката бижута пред нея освен обиците имаше шест гривни, два пръстена, огърлица и часовник. Аксла внимателно наблюдаваше жестовете на стопанката си. Мама Лайф се бе развихрила да кълца нещо с грамаден нож. Като свърши, дотича и сложи пред Марк панерче с горещ, пухкав хляб.

— Пека хляб всяка сряда — обясни тя, пак го потупа по рамото и се втурна към печката.

Марк стръвно захапа най-дебелата филия. Никога не бе ял толкова мек и топъл хляб. Хапките се топяха в устата, оставяйки вкус на масло и чесън.

— Мама Лайф е чистокръвна италианка — каза Реджи и погали Аксла. — Родителите й са пристигнали от Италия през хиляда деветстотин и втора. Аз съм италианка само наполовина.

— А кой е бил мистър Лав? — запита Марк, ближейки мазните си пръсти.

— Обикновен младеж от Мемфис. Когато се оженили, тя била на шестнайсет години.

— На седемнайсет — поправи я мама Лайф, без да се обръща.

След миг върху масата се появиха чинии и прибори. Бижутата пречеха, затова Реджи ги събра и свали Аксла на пода.

— Кога ще ядем, мамо? — запита тя.

— След минутка.

— Ще изтичам да се преоблека — каза Реджи.

Аксла скочи в скута на Марк и потърка глава под брадичката му.

— Много ми е мъчно за братчето ти — каза мама Лайф, като хвърли бърз поглед към вратата, за да се увери, че Реджи е излязла.

Марк преглътна залък хляб и избърса уста със салфетката.

— Ще се оправи. Имаме добри доктори.

— И най-добрия адвокат на света — добави мама Лайф строго, без усмивка. После зачака потвърждение.

— Че как иначе — бавно изрече Марк.

Тя кимна със задоволство и се отправи към мивката.

— Какво толкова сте видели двамата?

Марк отпи от чая и се загледа в прошарената й коса. Тази вечер май нямаше да се отърве от въпроси. Налагаше се да ги пресече от корен.

— Реджи ми каза да не говоря за това — отвърна той и захапа нова филия.

— А, Реджи все така разправя. Но тук можеш да разговаряш спокойно. Всичките й деца споделят с мен.

През последните четирийсет и девет часа Марк бе узнал доста неща за техниката на разпита. Важното беше да не оставяш противника на мира. Като се изтърка един въпрос, веднага измисляш нов.

— Тя често ли води децата тук?

Мама Лайф свали тенджерата от печката и се позамисли.

— Горе-долу по две на месец. Иска да се хранят както трябва, затова ги води при мама Лайф. Понякога остават да пренощуват. Едно момиченце стоя цял месец. Толкова беше окаяно. Казваше се Андреа. Съдът го отдели от родителите, защото бяха от някаква секта поклонници на Сатаната, вършеха жертвоприношения с животинска кръв и други такива гадости. Толкова беше тъжно, горкото. Спеше горе, в старата стая на Реджи, а когато дойде време да си тръгва, заплака. Сърцето ми се късаше. След този случай казах на Реджи: „Край, вече никакви деца.“ Но Реджи върши каквото си реши. Знаеш ли, много те е харесала.

— Какво стана с Андреа?

— Върнаха я при родителите. Всеки ден се моля за нея. Ти ходиш ли на църква?

— Понякога.

— Католик ли си?

— Не. Аз малко… такова… не съм сигурен точно каква ни е църквата. Но не е католическа. Май беше баптистка. Ходим там от време на време.

Мама Лайф го изслуша с дълбока тревога, ужасно озадачена от факта, че момчето на знае към каква църква принадлежи.

— Май ще трябва да те заведа в нашата църква „Сейнт Люк“. Много е красива. Нали знаеш, католиците умеят да строят храмове.

Марк кимна, но нямаше представа какво да отговори. След миг тя забрави за църквите и отново се озова при печката, открехна вратата на фурната и се загледа навътре с внимание, на което би завидял даже доктор Грийнуей. Промърмори си нещо неразбрано, но личеше, че е доволна.

— Бягай да си измиеш ръцете, Марк, банята е в края на коридора. Днешните деца все забравят да се измият. Хайде, бързичко.