Джон Гришам - Клиентът

— Имай грижата. — Фолтриг се завъртя към Финк. — Томас, ти ще движиш плана. Обади се на Орд и го помоли за съдействие. Довечера вземи самолета за Мемфис. Искам още рано сутринта да поговориш със съдията и незабавно да подадеш молбата. Обясни му колко е спешно.

Сред шумолене на хартии работната група се зае да разчиства масата. Заседанието бе приключило. Финк трескаво записваше, а Бокс хукна да търси нов бележник. Фолтриг бълваше инструкции като цар Соломон пред писарите:

— Поискай от съдията да ускори заседанието. Обясни под какво напрежение работим. Помоли за пълна дискретност, включително засекретяване на молбата и всички други документи около нея. Наблегни на това, сам знаеш. Ако ти потрябвам, ще бъда до телефона.

Боби закопчаваше ръкавите на ризата си.

— Слушай, Рой, трябваше да споменем и още нещо.

— Какво?

— Играта с хлапето загрубява. Да не забравяме какви опасности го дебнат. Мулдано е готов на всичко. Журналистите душат навсякъде. Изтече ли мъничко информация, мафията ще очисти хлапето, преди да е проговорило. Цялото дело виси на косъм.

Рой се усмихна самоуверено.

— Знам, Боби. Мулдано вече е пратил в Мемфис свои хора. Тамошните агенти на ФБР ги следят и държат момчето под наблюдение. Не вярвам Мулдано да е толкова глупав, че да предприеме нещо, но няма да рискуваме. — Рой се изправи и озари асистентите с блага усмивка. — Спорна работа, момчета. Много съм ви задължен.

Мънкайки благодарности, те се изнизаха от библиотеката.

Мемфиският хотел „Радисън“ се намираше в центъра — на две пресечки от сградата „Стерик“ и на пет от болницата Сейнт Питър. В апартамента на четвъртия етаж Пол Гронк отегчено играеше джин-руми с Марк Боно, един от наемниците на Мулдано. Изподрасканото листче със сметките лежеше под масата. Отначало залагаха по долар на игра, но вече не се интересуваха от резултата. Гронк беше разгърден и обувките му се търкаляха на леглото. Под тавана се стелеха облаци гъст тютюнев дим. Пиеха минерална вода, защото още нямаше пет, но вълшебният час наближаваше и веднага след това щяха да си поръчат нещо по-силно. Гронк погледна часовника си. После се извърна за миг към високите сгради отвъд Юниън Авеню и хвърли карта на масата.

Още от детските си години Гронк дружеше с Мулдано и бе участвал като довереник в много от тъмните му сделки. Притежаваше няколко бара и магазин за сувенирни тениски във Френския квартал. Навремето бе потрошил доста кокали — както самостоятелно, така и в съдружие с Ножа. Не знаеше къде е заровен Бойет и нямаше намерение да пита, но ако се постараеше, Бари сигурно щеше да му каже. Наистина бяха големи приятели.

Гронк беше пристигнал в Мемфис по молба на Ножа. А сега умираше от скука, седнал по чорапи в този скапан хотел без никаква работа, освен да играе карти, да пие гола водица, да дъвче сандвичи, да пуши и да чака какво ще направи някакво си единайсетгодишно хлапе.

От другата страна на събраните легла имаше отворена врата към съседната стая. Гледката там беше същата — две легла и облаци синкав дим около отдушниците на тавана. Джак Нане стоеше до прозореца и гледаше как потоци автомобили се отлитат от центъра. Очакваха всеки миг Кал Сисън да се обади от болницата с последни известия за Марк Суей. На леглото се търкаляше отворено куфарче — от скука Нане цял следобед си бе играл с подслушвателните уредби.

Джак Нане се канеше да монтира микрофон в стая 943. Вече бе видял кабинета на адвокатката — без специални ключалки, без камери и сигнални уредби. Типична адвокатска небрежност. Можеха да монтират микрофона с лекота. При посещението си в кабинета на доктора Кал Сисън бе открил почти същото. Приемна и дежурна сестра в нея. Канапета и кресла за чакащите пациенти. После коридор и два кабинета. Никаква електронна охрана. Онзи нафукан клиент, който обичаше да го наричат Ножа, бе дал съгласието си да подслушат телефоните на доктора и адвокатката. Искаше и да вземат копия от някои документи. Лесна работа. Освен това да монтират микрофон в стаята на Рики. Също не беше трудно, но оставаше въпросът как да приемат сигналите след това. Нане работеше по въпроса.

Що се отнася до него, задачата беше най-елементарно следене. Клиентът плащаше в брой по най-високата тарифа. Щом искаше да следят детето, нямаше никакви пречки. Ако искаше да подслушват, това също щеше да бъде безпроблемно — поне докато си получаваха парите.

Но Нане бе чел вестниците. И бе чул какво си шушукат в съседната стая. Не ставаше дума само за следене. Нито пък за някой строшен крак. Тия типове се канеха да убиват и Гронк вече бе предложил да повикат подкрепления от Ню Орлиънс.