Джон Гришам - Клиентът

Той приглади гъстата си прошарена коса и намести черните рамки на очилата си. Оставаха му шест месеца до пенсия, после завинаги щеше да се отърве от Рой Фолтриг и всякакви други досадници. Беше виждал десетки като него да идват и след някоя година да изчезват безследно.

— Мисля, че поизчистихме въпроса — каза той и почти всички се усмихнаха. Боби винаги започваше с тия думи. За него правните проучвания представляваха разчистване на купищата безсмислици, които неизбежно се натрупват дори в най-простите дела, и наблягане на същественото, което тутакси ще бъде схванато от съдиите и съдебните заседатели. Захванеше ли се Боби с нещо, то неминуемо биваше изчистено. — Имаме две насоки за действие. И двете не изглеждат особено привлекателни, но могат да свършат работа. Първо, предлагам да се обърнем към Съда за малолетни в Мемфис. Щатските закони в Тенеси разрешават подаване на съдебна молба при явно правонарушение от страна на дадено дете. Нарушенията биват от най-различни категории и в молбата трябва да се посочи, че детето има престъпни наклонности или се нуждае от опека. На заседание съдията изслушва представените доказателства и взима решение как да се постъпи с детето. Това се отнася и до изоставени или подложени на системен тормоз деца. Същата процедура, същият съд.

— Кой има право да попълни молбата? — запита Фолтриг.

— Е, изискванията са много неопределени и смятам това за голям пропуск в законодателството. Но е казано черно на бяло, че молбата може да се попълни, цитирам, „от всяка заинтересована страна“. Край на цитата.

— Влизаме ли в тази категория?

— Може би. Зависи какво ще изтъкнем в молбата. И тук опираме до най-коварния момент — трябва да посочим, че детето върши или е вършило нещо нередно, нарушило е закона по един или друг начин. А единственото нарушение, което поне отчасти можем да свържем с поведението на това хлапе, е отказът да помогне на правосъдието. Налага се да посочим неща, в които не сме сигурни — например, че хлапето знае къде е трупът. По този начин поемаме известен риск.

— Хлапето знае къде е трупът — изтърси Фолтриг.

Финк заби поглед в записките си и се направи на разсеян, но останалите шестима неволно повториха чутото. Знаеше ли Фолтриг нещо повече от тях? В настаналата тишина сътрудниците бавно осмисляха категоричното заявление на областния прокурор.

— Всичко ли си ни казал? — запита Боби, като се озърна към своята малка армия.

— Да — отвърна Фолтриг. — Сигурен съм обаче, че хлапето знае. Подсказва ми го седмото чувство.

Типично за Фолтриг — да се осланя на стотното си чувство и да очаква от своите подчинени безрезервно доверие. Боби кимна и продължи:

— Призовката от Съда за малолетни се връчва на майката и заседанието се провежда в седемдневен срок. Детето трябва да има адвокат, но доколкото разбирам, в това отношение всичко е наред. Ако желае, има право да присъства и да даде свидетелски показания. — Боби записа нещо в бележника си. — Откровено казано, това е най-бързият начин да му развържем устата.

— А ако откаже да даде показания?

— Много точен въпрос — изрече Боби като професор, който насърчава зелен първокурсник. — Всичко зависи изцяло от съдията. Ако подготвим почвата и го убедим, че хлапето знае нещо, той има властта да му нареди да говори. Откаже ли, хлапето оскърбява съда.

— Добре, оскърбило го е. Какво ще стане носле?

— Трудно е да се каже. Момчето е само на единайсет години, но в краен случай съдията може да го затвори в детско поправително заведение, докато реши да коригира грешката си.

— С други думи, докато проговори.

Не ще и дума, Фолтриг схващаше бързо, ако имаше кой да му поднесе фактите на тепсия.

— Правилно. Забележи, това е най-драстичното от възможните решения на съдията. Тепърва ще трябва да търсим дали досега е имало случай единайсетгодишно дете да бъде лишено от свобода за оскърбление на съда. Още не сме проверили всичките петдесет щата, но отхвърлихме по-голямата част от тях.

— Няма да се стигне дотам — спокойно предрече Фолтриг. — Ако попълним молба като заинтересована страна, връчим призовка на майка му и замъкнем дребосъка на съд заедно с адвокатката, мисля, че от страх ще издрънка всичко, което знае. А ти как смяташ, Томас?

— Да, мисля, че ще мине гладко. Но ако не успеем? Какви са рисковете?

— Незначителни — обясни Боби. — Всички заседания на Съда за малолетни се провеждат при затворени врати. Можем дори да помолим да държат молбата под ключ. Ако я отхвърлят като несъстоятелна или нещо подобно, никой няма да узнае. Ако се стигне до заседание и А: хлапето проговори, но не знае нищо или Б: съдията откаже да упражни натиск, пак не губим нищо. Остава третият случай: хлапето проговаря от страх или под заплаха, тогава получаваме желаното. Стига наистина да знае нещо за Бойет.