Джон Гришам - Клиентът

Реджи остави слушалката и благодари на най-близката сестра. Навън журналистите се мотаеха около автомата за безалкохолни напитки, но тя успя да се шмугне през вратата към стълбището, преди да я забележат.

Фабриката за крушки „Арк-Лон“ представляваше групичка от няколко свързани метални постройки в мизерната индустриална зона до аерогарата. Предната сграда беше измазана с олющена оранжева боя, а пристройките се разпростираха във всички посоки, освен към улицата. По-новите не се различаваха по форма, само оранжевото имаше различни оттенъци. Отзад край рампата чакаха камиони. Гъста телена мрежа опазваше рула алуминиева и стоманена ламарина.

Реджи спря колата отпред, на паркинга за посетители. Взе куфарчето и отвори вратата на приемната. Някаква едрогърдеста жена с черна коса и дълга цигара продължи да говори по телефона, без да й обръща внимание. Реджи нетърпеливо застана пред нея. Приемната беше прашна, мръсна и изпълнена със синкав цигарен дим. По стените висяха пожълтели снимки на ловджийски кучета. Половината луминесцентни лампи не работеха.

— С какво мога да ви услужа? — запита секретарката, когато приключи разговора.

— Трябва да се срещна с Честър Танфил.

— В момента е на съвещание.

— Знам. Той е много зает човек, обаче му нося нещичко.

Секретарката затвори телефона.

— Разбирам. Какво по-точно?

— Не е ваша работа. Трябва да видя Честър Танфил. Спешно.

Пред секретарката имаше табелка с името й — Луиз Шено. Нахалството на посетителката я накара да кипне.

— Слабо ме интересува колко е спешно, драга госпожо. Не може току-тъй да нахълтвате и да искате среща с президента на фирмата.

— Въпросната фирма е банда кръвопийци и преди малко заведох срещу нея дело за два милиона долара. Съдя милия Честър за още два милиона. Намерете го и предайте, че чакам незабавно да си домъкне тук скапания задник.

Луиз скочи на крака и отстъпи от бюрото.

— Да не би да сте адвокат?

Реджи измъкна от куфарчето жалбата и призовките. Прелисти ги, без да поглежда Луиз, и каза:

— Да, адвокат съм. И трябва да връча тия неща на Честър. Сега го намерете. Ако не е тук до пет минути, ще поправя иска на пет милиона.

Луиз изхвръкна през вратата. Реджи изчака малко и я последва. Мина през зала, разделена на тесни канцеларии. Отвсякъде струеше цигарен дим. Протритата пътека приличаше по-скоро на парцал. Реджи зърна заобления задник на Луиз да хлътва в една врата отдясно и се отправи натам.

Честър Танфил тъкмо скачаше иззад бюрото си, когато Реджи влетя в кабинета. Луиз се вкамени.

— Свободна сте — пренебрежително подхвърли Реджи и отправи свиреп поглед към Честър. — Да се представя, Реджи Лав, дипломиран адвокат.

— Честър Танфил — изрече той, без да протяга ръка. И по-добре, защото тя нямаше да се ръкува с него. — Малко сте грубичка, мис Лав.

— Наричай ме Реджи, нали нямаш нищо против, Честър? Кажи на Луиз да си върви.

Той кимна и Луиз припряно изскочи навън.

— Какво искаш? — троснато запита Танфил.

Беше жилест и мършав, около петдесетгодишен, с луничаво лице и подпухнали очи, скрити зад очила с тънка стоманена рамка. Пияница, помисли си Реджи. Над яката на евтиния костюм вратът му започваше да се налива с кръв.

Реджи хвърли жалбата и призовките върху бюрото.

— Заведох дело срещу теб.

Той се усмихна пренебрежително сякаш за да покаже колко малко го плашат разни адвокатски номера.

— За какво?

— Защитавам правата на Даян Суей. Тази сутрин си я уволнил, а делото вече е в ход. Бързо действаме, нали?

Честър присви очи и отново погледна жалбата.

— Шегуваш се.

— Ако мислиш, че се шегувам, значи си глупак. Всичко е написано черно на бяло, Честър. Неправомерно уволнение, сексуален тормоз и тъй нататък. Два милиона обезщетение. Редовно си имам работа с подобни случаи. Трябва обаче да призная, че по-хубав от сегашния не ми се е падал. Горката жена е от два дни в болница с детето си. Лекарят казва, че не бива да се отделя от леглото. Между другото, той се е обадил тук да обясни положението, но не, вие от дума не разбирате и решавате непременно да я уволните за самоотлъчка. Отсега си представям как ще разкажа всичко пред съда.

Понякога Честър не можеше да открие адвоката си с дни, а една нищо и никаква Даян Суей беше завела дело по всички правила за броени часове след уволнението. Той бавно вдигна документите, прегледа първата страница и констатира с дълбока обида:

— Тук е вписано моето име.