Джон Гришам - Клиентът

Приведен напред, Клинт не пропускаше нито дума. Марк говореше глухо и бавно, сякаш не изпитваше никакви чувства.

— Когато онзи се върна, фургонът беше отворен и аз го дебнех. Бях домъкнал един кухненски стол зад вратата и само дето не му отнесох главата с бухалката. Фраснах го право по носа. Плачех и примирах от страх, ама додето съм жив, няма да забравя как изхрущя, като го улучих в лицето. Той се свлече на канапето и аз го ударих по корема. Мъчех се да уцеля топките, щото бях чувал, че там най боли. Нали ме разбираш. Въртях бухалката като луд. Още веднъж го ударих по ухото и това беше.

— Какво стана после? — нетърпеливо запита Клинт.

— Онзи стана, просна ме с един шамар, изпсува и взе да ме рита. Толкова бях изплашен, че нямах сили да се боря. Лицето му беше станало на кървава каша. Целият вонеше ужасно. Ръмжеше, удряше и ми късаше дрехите. Като стигна до бельото, аз се разритах като смахнат, но той смъкна всичко и ме изхвърли. Без нито една дрешка. Сигурно искаше да ме отмъкне на улицата при мама, ала в това време тя се добра до вратата и падна върху мен.

Говореше тъй спокойно, сякаш бе повтарял разказа стотици пъти и го помнеше наизуст. Никакви чувства — само голите факти, изложени в къси, насечени изречения. Погледът му отскачаше ту към бюрото, ту към вратата.

— А после? — задъхано запита Клинт.

— Един от съседите беше повикал ченгетата. Нали знаеш, в тия фургони всичко се чува и на хората им беше писнало. Кавгите и побоищата вече брой нямаха. Помня как видях сините лампи и онзи веднага хлътна във фургона. Ние с мама хукнахме да се облечем. Ама някой от съседите вече беше видял, че съм гол. Опитахме се да измием кръвта, преди да влязат ченгетата. Баща ми беше поизтрезнял и взе да се пише пръв приятел на полицията. Ние чакахме в кухнята. Носът му беше станал колкото футболна топка и ченгетата май повече се тревожеха за него. Той наричаше единия Франки и му говореше на „ти“, като че се знаеха от сто години. Патрулната двойка набързо ни раздели по стаите. Франки отведе баща ми в спалнята да полегне. Другият седна при мама в кухнята. Все така правят. Аз отидох в нашата стая да измъкна Рики изпод леглото. После мама ми разправи как онзи все се умилквал пред ченгетата и обяснявал, че нямало нищо особено, просто малка семейна свада, и то най-вече по моя вина, щото без никаква причина съм го бил нападнал с бухалката. Ченгетата както винаги записаха, че имало незначителен семеен скандал. С това се размина. Откараха го в болницата. На другата сутрин си дойде с гипсова маска и дълго не я свали.

— Стори ли ти нещо?

— След оная история той сиря да пие за доста време. Извини се и обеща, че повече няма да върши такива работи. Понякога беше свестен човек, стига да не пиеше. После обаче стана още по-зле. Пак побоища и прочие. Накрая мама подаде молба за развод.

— И той се опита да получи родителски права…

— Аха. Пред съдията лъжеше най-нагло. Не очакваше да дам показания, затова отрече почти всичко, а пък за другото заяви, че мама лъжела. Беше страшно наперен и спокоен, а нашият тъп адвокат не знаеше как да го засече. Ама като разправих за бухалката и как ми смъкна дрехите, съдията се просълзи. После направо побесня и ревна, че трябвало да го тикне в панделата за измама на съда. Точно тъй, рекох, там му е мястото.

Марк замълча за миг. Последните изречения ставаха все по-бавни и личеше, че момчето губи желание да разказва. Клинт продължаваше да слуша като хипнотизиран.

— Разбира се, после Хък взе да се фука, че бил извоювал блестяща победа. Заплаши да даде мама под съд, ако не му плати. Беше я оскубал здравата и продължаваше да звъни по два пъти седмично за остатъка от хонорара, та накрая й се наложи да обяви неплатежоспособност. После остана и без работа.

— Значи си преживял първо развод, после фалит.

— Аха. За фалита пак си имахме работа с некадърник.

— Но Реджи ти харесва, нали?

— Да, Реджи е адски печена.

— Радвам се да го чуя.

Телефонът иззвъня и Клинт вдигна слушалката. От Съда за малолетни искаха сведения за някакъв клиент и разговорът се проточи. Марк отиде да си сипе какао. Мина през заседателната зала, където стените бяха отрупани с красиви дебели книги. Откри кухничката близо до тоалетната.

В хладилника имаше спрайт и той отвори една бутилка. Знаеше, че е шашнал Клинт. Беше пропуснал доста подробности, но в разказа нямаше нито капка измислица. Донякъде се гордееше, че е защитил майка си и че стане ли дума за това, хората винаги го слушат със зяпнали уста.